Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— А какво искаш да правиш, Дарел?
Брако не се колеба.
— Все още бих искал да получа някаква насока за Маркъм.
— И как предлагаш да стане това? Занимаваш се с този случай повече от седмица. Имаш ли заподозрян, за когото не зная?
— Имам въпроси, които не съм задал, ако това имате предвид. Имам и две идеи.
— Хубаво. Дай да чуем едната.
— Нека да преместим фокуса от Маркъм. Там никой нищо не е видял. Но освен това ни остава Карла, а както сам казахте, който е убил нея, е убил и съпруга ѝ, нали така?
— Малко ще се затрудниш да докажеш обратното.
— Обаче ако позволите, сър, ние даже не сме погледнали. Не сте го поискали от нас.
Глицки знаеше, че Брако е прав, че от самото начало им бе сложил юзди по тяхното разследване, като не ги допускаше до истинските главни участници, включително и до Кенсинг. Това бе създало вакуум там, където трябваше да има основна информация — алибита, кой къде е бил по часове, възможности. Брако продължаваше:
— Мотаем се вече седмица само с мотиви и женски клюки. Но ако някой е убил Карла, тук работим вече с много ограничена група заподозрени.
— Как стигна до това?
В очите на Брако пламтеше духът на преследвача.
— Най-напред забравяме сестрите. Както ми се струва, че току-що доказахме, връзка между някоя от тях и Маркъм е изключена. Никоя от сестрите тук не е убила Карла и децата ѝ, за това залагам един милион долара.
— И аз също.
— Добре, тогава кой остава? Кой е бил там миналия вторник?
Той взе да сгъва пръстите на ръката си:
— Кенсинг, Дрискол, Рос, Уолтрип, Коен. Един от тях е.
— Един от кои?
Фиск се бе завърнал със сладоледен сандвич.
Глицки кимаше доволно. От Дарел един ден щеше да излезе полицай.
— Какво? — попита Фиск отново.
Глицки махна към Брако.
— Дарел ще ти каже след минутка, Харлен. Междувременно, момчета, спомняте ли си Харди? Адвокатът на Кенсинг? В кабинета на Джакман тази сутрин?
— Човекът със списъка на Кенсинг — каза Брако.
— Точно така. Както може да сте забелязали, той има уговорка с Джакман. Изпращаме му записи от разпитите и всякакъв доказателствен материал. — Недоверчивите им изражения го накараха да кимне. — Не ме питайте. Но на теория ние си разменяме информация, така че може да поискате да разберете какво е научил той, преди да започнете. С кого е говорил. Какво са му казали. Той наистина някога беше полицай и…
— Кой? — попита Фиск. — Харди?
— Много отдавна, Харлен. Той бе моят партньор, всъщност. Обикаляхме заедно в униформа. — Изчака ги да осмислят това, наслаждавайки се на физиономиите им. — Не е глупав и може да е разговарял вече с някои хора, което би ви спестило време. И ако само си помислите, че укрива нещо от вас, арестувайте го и го доведете при мен. Или още по-добре — застреляйте го и скрийте трупа.
Обаче нещо не устройваше Брако.
— Значи ако Харди е някак си с нас, Кенсинг го зачертаваме?
Глицки си позволи тънка усмивка.
— Не. Но няма да е най-лошото нещо на света, ако Харди остане с това впечатление.
За Харди хвърлянето на стрелички бе някаква форма на медитация, както свиренето на цигулка за Шерлок Холмс — така бе казал някога на Фрийман. Но Брако и Фиск не знаеха това. Бе се ровил в новите папки с материали от близо два часа, почти веднага след като се върна от срещата си с Джеф Елиът. Когато инспекторите дойдоха, току-що се бе изправил, протегнал и решил да помята малко стрелички, за да даде време на новите факти да се уталожат в съзнанието му. Двамата инспектори без съмнение си мислеха, че се забавлява в края на работния ден, а и той не сметна за нужно да ги освободи от това впечатление. Харди хвърли още една стреличка.
— Какво искате най-напред?
— Лейтенантът каза, че ще ни дадете онова, с което разполагате — отговори Брако.
— Само че повечето неща, които имам, са всъщност ваши. Може да стане малко досадно. — Последният изстрел от този рунд улучи двойното 11 и Харди се ухили доволно, отиде до дъската и прибра стреличките. — Е, добре, ето нещо, което може би не знаете. Спомняте ли си Франк Хусик?
— Съседът?
— Именно. Чул е изстрелите в единайсет без петнайсет. Погледнал е към съседната къща и лампите са светели. Един час по-късно все още са били запалени. Обаче два часа по-късно някой ги е изключил. Ето ви един жокер — не е била Карла.
— Аз бях там малко преди десет. — Брако седеше на канапето наведен напред, със стегнат гръбнак, с лакти на коленете, сплел дланите си отпред. — А лейтенант Глицки знае ли това?