Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
„Диз. Тук е Ерик Кенсинг. Просто се обаждам. Вкъщи съм, ако ти трябвам.“ Гласът на Кенсинг напомни на Харди колко огорчен бе от своя клиент. Може Кенсинг и отдавна да се бе справил с проблемите си с наркотиците и алкохола, но как изобщо е могъл да убеди себе си, че адвокатът му няма нужда да знае за тях?
Следващият глас беше на Глицки. И, разбира се, типично за Ейб, нямаше каквото и да е въведение.
„Ако си наистина там, вдигни. (Мълчалива пауза, колкото преброяване до три.) Добре, обади ми се.“
„Какъв характер!“ — помисли си Харди. Вдигна слушалката, но не се обади на Ейб. Обади се на клиента си. Когато свърши, Кенсинг не каза нищо няколко секунди.
— Ерик?
— Тук съм. Какво трябваше да направя?
— Трябваше да ми кажеш. Нали така?
— Защо? — попита той. — Всичко това е далеч зад мен. Бе в началото на кариерата ми, ранните проблеми на семейния живот, една огромна грешка. Не съм докосвал… — Рязко се прекъсна и добави просто: — Аз вече не съм онзи човек.
Харди чу думите и реши, че те биха могли да бъдат фактически верни. Но проблемът не бе в тяхната истинност.
— Казваш, че не си алкохолик? Какви са първите ти думи на срещите на „Анонимни алкохолици“? — Харди знаеше отговора. — Казвам се Ерик и съм алкохолик — сегашно време, постоянно състояние на участниците в програмата. Виж, това е отдавна минало, Ерик. Но Джеф Елиът разполага с тази информация, а това е валутата, с която той си служи.
В гласа на Кенсинг прозвуча нотка на паника.
— Няма да публикува това, нали? И как въобще е разбрал? Всичко по този въпрос бе конфиденциално.
Но Харди нямаше време да формулира отговор, защото Кенсинг го изпревари.
— Този лайнар Дрискол!
— Разстроен е и си го изкарва на целия свят. Въпросът е, че засега болницата е под обсада. И ако сега се окаже, че правят тайни сделки, за да укриват проблемите с лекарите си… Няма спор, че това е новина, Ерик.
— Дрискол се опитва да погребе цялата къща със себе си, нали? — Въздишка. — Блажени са дребните душици, защото те ще наследят земята.
— Да се надяваме, че няма да стане така. Във всеки случай се уговорих с Джеф да те държи извън светлината на прожекторите още няколко дни, а може би и завинаги. Но му казах, че не може да използва каквото съм му дал — а това означава, че ти още се печеш на огъня — едва ако аз му кажа, че може. А това ще зависи от теб.
— Добре, каквото и да е, приемам го.
— Чудесно. — Харди си даде сметка, че е стискал силно телефонната слушалка. Отпусна хватката си и си наложи равен тон. — Спомнях си, че вечерта след смъртта на Маркъм си отишъл в неговата къща.
— Естествено. Никога не съм го отричал.
— Искам да си помислиш какво си правил, когато си тръгна. Впрочем по кое време беше това?
— Малко преди десет, ако не се лъжа. Онзи инспектор, Брако, ме видя, като си тръгвах. Може да го е записал някъде.
— Може — съгласи се Харди. — Но не е останал там и може да се предположи, че си се върнал.
— Е, не съм се връщал. Защо да се връщам? — Той се поколеба. — За какво става дума?
— Става дума за убийството на Карла. Искам да зная какво си правил, след като си тръгнал оттам.
— Каквото и досега казвах, че съм направил. Прибрах се вкъщи и си легнах да спя.
— Знам, че така си казал, но това не ми помага. Искам да се напънеш да си спомниш дали не си срещнал някого във вашата сграда, дали не си говорил с някого на улицата, дали не си използвал някой от твоите телефони или компютъра. Каквото и да е, което може да докаже, че си бил далеч от къщата на Маркъм между десет и единайсет. А още по-добре между десет и дванайсет.
Отново пауза.
— Обадих се по мобифона в клиниката, за да видя дали имам съобщения.
Това беше добре, помисли си Харди. Ще има останали някакви следи от това обаждане. Може би дори щяха да могат да посочат местоположението му в рамките на няколко улици.
— Чудесно. Кога беше това?
— Веднага, след като си тръгнах. Мисля, че не бях минал и две пресечки.
Лош отговор. Кенсинг можеше да се е обадил, да е заобиколил по пресечката и да се е върнал и да има достатъчно време.
— Помисли за нещо друго — помоли го Харди.
— Защо? Какво има?
Искаше му се да изкрещи: „Просто ми отговори на въпроса — можеш ли да си осигуриш алиби!“. Вместо това отвърна:
— Има това, че разговарях със свидетел, който е чул изстрелите, Ерик. И който определя времето им в около единайсет без петнайсет.
— Това определя времето на смъртта.
— Да. В единайсет без петнайсет тя е мъртва и лампите светят. В два часа всички лампи изгасват. Мисля си, че онзи, който я е убил, е изчакал наоколо, после е угасил светлините и се е измъкнал.