![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
Всъщност никога не бе имал.
119
Главният Бакер седеше в библиотеката на Колониалния клуб и пиеше уиски.
Мислеше.
Тревожеше се.
Куейл и Морс бяха изчезнали. Не се бяха възползвали от помощта му, а бяха избрали маршрут през Мексико, което говореше за известна липса на доверие. Въпреки сведенията, че Морс е била ранена в сблъсък с Паркър, видно бе, че Куейл се е сдобил с фрагментите от шибания си, скъпоценен Атлас.
Главният Бакер беше посветил много време и енергия на опити да осуети търсенето на Погребания бог. Усилията му бяха подкрепени и от други Бакери, които също като него искаха да се запази досегашното статукво. Имаха богатство, власт и влияние, които щяха да предадат на следващото поколение: стара кръв в нови съсъди.
Но ако Куейл не беше умопобъркан и Атласът наистина беше способен на това, което той твърдеше, светът вече се движеше към нов ред и границите му се разместваха, за да се подготви за идването на Небоговете и войната със Старото. Бакерите нямаше да бъдат пощадени. Никой нямаше да бъде.
Освен ако не намереха начин да спрат Куейл.
120
Били Стоунхърст беше погребан в една ясна сутрин сред цветя, птичи песни и пролетно възраждане, когато никой млад човек не бива да ляга в земята. Имаше хор, имаше стиснати ръце и съболезнования за опечалените родители. След това бяха поднесени напитки и бюфет в една зала в Южен Портланд, недалеч от гробището. По време на приема майката на Били неведнъж удари мъжа си по лицето. После си тръгна и повече не се върна.
Две седмици по-късно Боби Оушън обяви оттеглянето си от бизнеса и се зае да разпродава компаниите си. След още две седмици двамата с жена му съобщиха официално за раздялата си. По това време той вече беше поставил, в памет на сина си, началото на Фондация „Уилям Стоунхърст“ за американски идеали, която скоро щеше да се съюзи с Американската партия за свобода, Американското възраждане, Съвета на консервативните граждани и Института за национална политика, както и с други организации, борещи се за власт на белите.
Боби Оушън се беше превърнал в олицетворене на омразата.
Паркър се натъкна на Гордън Уолш след един филм в „Никелодиън“. Уолш беше с жена, която Паркър не познаваше, и беше махнал халката си. Представи я като Джесика, без да споменава други подробности. Двамата с Паркър излязоха пред киното, за да я изчакат, докато отиде до тоалетната. Разговаряха за първи път след злополучното задържане на Паркър в Огъста.
- Исках да ти се извиня, че те нарекох кучи син - каза Уолш. -Вярно, понякога наистина си кучи син, но не мисля, че е най-съществената ти черта.
- Трябва да започнеш да печаташ поздравителни картички с този текст.
- Имам и други. Но ще добавя и него.
- Разбра ли какви ги върши Боби Оушън?
- Това с крайно дясната политика ли? Да. Не че се изненадах.
- Не е хубаво.
- Не е. - Уолш подуши нощния въздух. - Усещаш ли нещо?
В този момент Джесика се присъедини към тях.
- Какво да усещам? - попита Паркър.
Уолш сложи лявата си ръка на рамото му, а с дясната посочи към булевард „Къмършъл“, морето и един паркинг, по който още личаха следи от пожар.
- Дъх на пушек - каза той. - Не биваше да позволяваш на Луис да запали пикапа.
Паркър за миг онемя.
- Прав си - каза той накрая.
- Така ли?
- Не трябваше да оставям чернокож мъж да се разправя с расист. Трябваше сам да го направя.
121
Авторите на главоблъсканиците в лондонския „Таймс“ много се гордееха с работата си и рядко канеха или търпяха външна намеса. Нужни бяха много увещания, намеса на агент от Федералното бюро за разследване и обещания за редица дребни услуги за компанията майка -както и за самите автори, - за да допуснат вмъкването на няколко специални думи в кръстословицата от 30 март. Въпреки това решението беше изпълнено с голямо недоволство, защото на следващия ден щеше да се наложи да се извиняват на зорките си читетели, хвърляйки вината върху мистериозен, безименен стажант.
Лондонската винарна „Ямайка“, изпълнена с дървени ламперии във викториански стил, се намира в пешеходната зона „Сейнт Майкъл“ между улиците „Корнхил“ и „Ломбард“, недалеч от Темза. На 30 март, малко след обяд, на една маса в дъното седеше мъж, облечен в кадифе и туид, пиеше кафе и решаваше загадката от „Таймс“. Беше редовен клиент на „Ямайка“, въпреки че известно време не го бяха виждали тук, а сега изглеждаше по-тревожен от обичайното и по-рязък с персонала.