![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
Паркър пусна радиото, намали звука и остави в колата да се лее британска електронна музика от осемдесетте, без да обръща внимание на тихото, измъчено стенание отзад.
Паркър вече беше в покрайнините на Уотървил, когато телефонът иззвъня отново.
- Слезте от магистралата на шосе 104 към града - каза Куейл.
Паркър се подчини. Куейл остана на телефона, като го инструктира да спре срещу „Макдоналдс“ на главната улица. От двете страни на улицата и в околните паркинги бяха спрени множество автомобили, включително три-четири пред самото заведение. Паркър изчака Куейл да му даде адрес на улица „Аш“ малко по-надолу. Този път не повтори адреса на глас. Луис, който следеше маршрута на собствения си телефон, трябваше да му се довери. Паркър огледа пътя зад себе си и не забеляза някой да го следи, но поне в една от колите пред „Макдоналдс“ имаше човек: силуетът му се виждаше ясно пред волана. Би дал много пари на някого, за да провери дали онзи е сам. Предположението му се потвърди, когато получи още две обаждания едно след друго, които го пратиха да обикаля из жилищните квартали, докато стигна до една задънена улица в „Бътлър Корт“.
Паркър се напрегна. Чу как Луис се размърда и открехна едната врата, в случай че потрябва. Сигналът трябваше да бъде покашляне от Паркър, но това място не изглеждаше подходящо за размяна или опит за отнемане на книгата. Когато телефонът позвъни отново, Паркър не се учуди. Подозираше, че забавянето е било необходимо, за да може опашката му да продължи нататък.
- Нова дестинация - каза Куейл и нещо в тона му подсказа, че наближават края. Джипиесът показваше час и петнайсет минути до Пискатакуа.
- Хайде тогава - каза Паркър сякаш на себе си.
Даниел Уийвър заспа, унесен от движението на колата. Лежеше в скута на майка си, завит с одеялото, което им даде шофьорът, въпреки че вътре беше топло. Той се представи като Карл, поинтересува се дали температурата в автомобила е добра и им показа шишетата с вода в отделенията на вратите, но иначе почти не говореше. Не че не беше загрижен - непрекъснато ги поглеждаше в огледалото и в очите му се четеше топлина, но не искаше да се натрапва. Колата беше мазда хечбек - чиста, без да бъде луксозна. По радиото свиреше тих джаз.
Когато подминаха Огъста, Холи най-после се престраши да попита къде отиват.
- В Бангор - отвърна Карл. - Там ще бъдете в безопасност.
Вече наближаваха покрайнините на града и той слезе от магистралата. Направи няколко завоя и спря пред две къщи с висока ограда и порта, която се отвори пред тях. На вратата на една от къщите стоеше жена и ги чакаше, докато Карл им помогне да слязат от колата. Даниел беше сънен. На Холи ѝ трябваха няколко секунди, докато осъзнае, че жената има синдром на Даун.
- Аз съм Канди - каза тя. - Добре дошли в „Нежния дом“.
114
Паркър беше сигурен, че не се е объркал, когато джипиесът го насочи към един път, означен като частен, ограден с вечнозелени растения, които протягаха черните си силуети към нощното небе. Телефонът звънна отново и той отби и спря, без да поглежда през рамо, когато задната дясна врата се отвори и Луис се измъкна навън.
- Защо спряхте? - попита Куейл, с което окончателно потвърди предположението на Паркър. Където и да беше англичанинът, явно виждаше аудито.
- Пътят е тъмен. Не искам да налетя на някоя канавка.
Почуди се дали Куейл не го наблюдава с инфрачервени очила. В такъв случай можеше само да се надява дърветата да ги крият достатъчно и Луис да се движи ниско до земята. При следващите думи на Куейл си отдъхна.
- Има отбивка вдясно, на около четвърт миля по-нататък. Свий по нея и карай, докато видиш две къщи. Ще забележиш варел за масло на двора. Спри там и чакай с ръце на волана. Остави телефона на високоговорител.
Паркър последва инструкциите. Стигна бавно до завоя, откъдето пътят поемаше нагоре, по-неравен и тесен отпреди. Ако насреща се зададеше друг автомобил, трябваше един от двата да се научи да левитира, но за щастие не се наложи. Стигна до къщите. Първата беше най-обикновена - едноетажна дървена постройка, вероятно с две спални, дневна и баня. Другата беше по-голяма и по-стара, на две нива и с причудливо украсен купол, въпреки че отдавна беше занемарена и обитателите ѝ безспорно я деляха с част от дивите животни наоколо.