Жената от леса [bg]

- Трябва да отидете на лекар - каза той, когато тя доближи лице до неговото и той усети неприятния ѝ дъх. - Може да имате рак.

Морс не отговори, но след малко раздели краката на Паркър с върха на обувката си и го срита силно в топките. Причерня му и се сви на кълбо със затворени очи.

- Дръжте се по-възпитано - каза Морс.

Паркър остана неподвижен известно време, докато се увери, че няма да повърне. Тъкмо се изправяше отново на колене, когато от старата къща излезе Куейл.

- Не бива да я дразните - посъветва го той. - Имала е тежък живот.

Болката бавно отшумяваше, но гаденето се усилваше. Паркър вече определено искаше да размаже Морс.

Куейл приклекна до него.

- Книгата - каза той.

- Оуен Уийвър - отвърна Паркър.

- Няма да стане така. Ако книгата не е в ръцете ми до трийсет секунди, ще рискувам и ще кажа на госпожица Морс да ви убие.

Паркър не виждаше смисъл да спори.

- В багажника е.

- Дайте ми я.

Паркър някак си успя да се изправи. Чувстваше се нестабилен и го болеше, но поне стоеше на крака. Морс и Куейл също се приближиха до багажника на колата, но от различни страни. Бояха се, че може все пак да не е сам, но гледаха не където трябва.

Паркър отвори багажника. Книгата лежеше в кутията за обувки с предната корица нагоре.

- Подайте ми я - каза Куейл.

Паркър взе книгата и я вдигна, така че да се видят празните страници.

- Оуен Уийвър - повтори той.

- Господин Уийвър? - извика Куейл. - Покажете, че сте жив.

- Добре съм - обади се един глас от къщата. Паркър предположи, че е на втория етаж, защото един от прозорците беше отворен.

Паркър подаде книгата на Куейл и той протегна ръка да я вземе. Миг преди да я докосне, Паркър я пусна и тя се разпадна, а листовете ѝ се разпиляха на вятъра.

В този момент се случиха едновременно няколко неща.

Куейл проследи хвърчащите листове и посегна да ги хване. Морс се прицели и стреля, но не срещу Паркър, а срещу фигурата на Луис, която се показа между дърветата. Паркър се хвърли на земята, удряйки бездруго натъртените си топки, и запълзя към собствените си оръжия.

А накрая първият етаж на старата къща избухна в пламъци.