Жената от леса [bg]

Паркър се отдръпна от бюрото.

- Защо е бил скрит?

- Защо хората изобщо крият разни неща? Някой не е искал да бъде намерен, но не му е пукало дали ще се изгуби. Може да го е скрил набързо. Шевовете на гърба не бяха идеални, но ако подвързията беше подсилена, можеше въобще да не го забележа. Може би другите два пергамента са по-маловажни или са непълни без този. Нали се сещате: някой намира книгата, взема видимите страници, изхвърля останалото, но пак не получава цялата информация.

Макар времето да го притискаше, Паркър се замисли. Почуди се какво ли всъщност знае Куейл за книгата и нейното съдържание. Виждал ли я е някога? Колко подробни са били описанията? Съдейки по споделеното от Карис Ламб, човекът, от когото я бе откраднала, я бе търсил с години, и не беше единственият. Знаел ли е Върней, че има три фрагмента, или е смятал, че са само два? Важеше ли същата заблуда и за Куейл?

Изведнъж Паркър получи преднина.

- Но какво е това нещо? - попита реторично Джонстън, докато внимателно движеше облечените си в ръкавици длани по корицата като слепец, търсещ брайлово писмо. - Тези фрагменти не са от пергамент. Някаква кожа е, но не гори. По-точно гори, но не изгаря.

- Как така?

- Самореставрира се. Направих едно парченце на въглен, но след час то пак си беше същото. - Джонстън свали очилата си и разтърка очи. - Трябва да призная, че не съм спал много, откакто ми я донесохте. Наруши почивката ми, но възбуди интереса ми. Искам да науча повече.

- Нали знаете какво казват за любопитството?

- Да виждате котки наоколо?