Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Той размаха ръка, при което едва не удари Ласкал, който остана до вратата, докато Марджъри и Мартин излязоха. После и той ги последва. Марджъри нареди вратата да бъде заключена. Вътре Голдсмит сипеше проклятия. Всяка негова дума увеличаваше гнева и срама на Мартин. Той се обърна към Марджъри, после към Ласкал. Усети, че си представя кървав пушек, можеше да помирише огъня и вонята на кръвта. Зад пушека една детска рисунка на рогат демон му се присмиваше, на него, на всичко, с безплътния хумор на неразрушимата, недосегаема измислица.
Думите не идваха. Той се обърна към далечната стена и размаха юмруците си като механичен чук, сумтейки. Ласкал и Марджъри се дръпнаха назад. Лицата им бяха бледи. Мартин отпусна свитите си юмруци, изправи се и изглади сакото си.
— Съжалявам — измърмори той.
— Господин Албигони е готов за доклада ви — каза Ласкал, гледайки го внимателно, но със съчувствие. — Съжалявам, че нещата не минаха добре. Карол Нюман възстанови ли се?
— Не.
Мартин погледна към пода, за да възвърне спокойствието си.
— Не знам какво й е.
— Господин Албигони ще иска да узнае това — каза Ласкал — Ще уредим лечението й, ако е необходимо…
— Не знам как някой може да я лекува след това, което се случи.
Мартин се втренчи в Ласкал, устните му се движеха конвулсивно.
— Беше истинска катастрофа.
— Научихте ли нещо, доктор Бърк?
— Не знам. Не мога да повярвам, че Голдсмит ни казва истината, не и след всичко, което преживяхме. Може би Албигони може да ни даде някакви следи.
— Тогава да вървим да говорим с него — кимна Ласкал.
Албигони седеше в галерията на един въртящ се стол с облегалки за ръцете. Взираше се през чистото стъкло към оборудването, масите и завесите долу. Може би от часове не беше помръдвал. Ласкал влезе пръв и нагласи оборудването за видеозапис. Мартин се разположи на един стол до Албигони. Марджъри и Ървин седнаха на задната редица. Мартин беше решил, че Дейвид и Карл не бяха нужни.
— Разбрах за Карол Нюман — каза Албигони, тупайки с отворена длан върху облегалката за ръката си. — Ще направя всичко възможно, за да й помогна да се възстанови. Вие само кажете и ще имате пълното ми съдействие и всичките ми средства.
— Да, чувал съм го и преди.
— Аз спазвам обещанията си, доктор Бърк.
— Не се съмнявам — Мартин преглътна. — Ние попаднахме на някои неочаквани обстоятелства, господин Албигони. Не знам как да ви го опиша… Сондирането ни не приличаше на никое от тези, които съм правил досега. Предполагам, че очаквахме нещо необичайно, имайки предвид естеството на миналите действия на Голдсмит… Но влязохме в Страната без напълно да съзнаваме тези проблеми. Струва ми се, че експертите ви са объркали диагнозата му. Знаете ли нещо за детството му, юношеството му?
— Не много — въздъхна Албигони.
— Нещо за майка му, баща му?
— Никога не съм ги срещал. Те умряха преди няколко години.
— Баща му е мъртъв?
— От естествена смърт.
— Открихме силни фигури, представляващи баща му в Страната. Яростни, ужасни фигури, всичките смесени с образи на полковник Сър Джон Ярдли. Открихме доказателства, че баща му е бил убит, а може би и майка му. Това, което не открихме беше централна, контролираща личност.
Ласкал се извини и излезе от галерията.
— Какво означава това, доктор Бърк? — попита Албигони.
— Карол Нюман и аз срещнахме доминираща сила, представляваща привидната централна личност в Голдсмит — фигура с достъп до всички спомени и модели на поведение на Голдсмит. Но тази сила не е могла да бъде основна личност от самото начало. Тя е дошла по-късно, по-ниска форма, издигнала се на власт. Открихме доказателства, че сега основната личност е ликвидирана.
— Все още не сте ясен.
— Основната личност на Емануел Голдсмит липсва от психиката му — каза Мартин. — Не мога да кажа какво е причинило унищожението й. При всяко друго сондиране съм откривал представител на основната личност. В Страната на Голдсмит няма такъв. Изглежда, че някакъв модел на поведение, може би подличност, се е преместила в позицията на властваща. Това беше образът на бащата, който споменах, сега примесен с много силен символ на насилие и смърт.
Ласкал се върна в галерията.
— Господине…
Мартин се сепна. Ласкал му хвърли странен поглед и продължи.
— Господин Албигони, районното полицейско управление е било осведомено за присъствието ни тук. Те са поискали федерално разрешение за разследване. Ще го получат в следващите два часа.
Мартин се опули.
— Какво означава това? Аз мислех…
— Тогава трябва да се преместим — каза Албигони и отново насочи вниманието си към Мартин. — Опитвам се да ви разбера. Нещо се е случило на Емануел — такова, че той вече не съществува като завършено човешко същество?