Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Вторият офис се заемаше от един параплегик, бивш „войник на сполуката“ на име Льо Бланк, който говореше перфектно пет езика. Преди четиридесет години, по време на алжирската освободителна война срещу французите, той бе изгубил контрола и върху двата си крака една бомба го бе ранила в кръста. Льо Бланк беше съвсем плешив, с огромен гръден кош и масивни ръце и спаружени, безполезни крака. Изглеждаше странно не на място в оборудваната с най-съвременна апаратура инвалидна количка.
Льо Бланк и Уоръл бяха агенти по рождение. Техни клиенти бяха правителствата на Великобритания, САЩ, Франция, Германия, Южна Африка и Израел. Техните хора бяха действително каймакът на разузнавателната общност на свободна практика: терористи, наемни убийци, касоразбивачи, събирачи на информация. В КИС ги наричаха „актьори“.
Уоръл подрани с пет минути в Националната катедрала на Масачузетс Авеню. Влезе с небрежен вид, огледа почти празната зала и седна на една пейка в дъното на църквата. Две минути по-късно влязоха двама агенти от специалните служби. Те обиколиха катедралната зала, направиха един кръг около редиците със скамейки и се върнаха покрай Уоръл. Нито веднъж не погледнаха директно към него. Единият се дръпна встрани и момент по-късно в катедралата влезе Клод Хукър и седна зад Уоръл.
— Добър ден — проговори той едва чуто.
— Здравей, Клод, имаш проблем ли?
Най-нормален въпрос. Хукър и Уоръл никога не се срещаха, освен ако нямаше някакъв проблем.
— Не — отвърна студено Хукър, — ти имаш.
Уоръл се извърна и изгледа право в лицето смръщения съветник по националната сигурност.
— С кого?
— Не знам със сигурност. Информацията дойде от кабинета на Марагансет.
— Марагансет! Марагансет е една импотентна путка, която само сънува пенсията си. Нямам бизнес с Марагансет.
— Информаторът ми работи в офиса му.
— За какво става дума?
— Предполагам, че знаеш, че този натегач Вейл, адвокатът, стана заместник генерален прокурор.
— Чувах да говорят.
— Това вече не е приказка. Оная кучка Азимур го разгласи пред целия свят. Вейл е извикал целия си екип, млади натегачи, цяла глутница проклети питбули.
— Но нали това се очаква от тях?
— Не и когато си от страната, която искат да заръфат.
— Какво точно става, Клод?
— Един от хората на Вейл прави проучване на проектите.
— Виетнамските проекти?
Хукър кимна.
— Господи, та това са повече от тридесет години!
— За него все едно че е било вчера. Той има списък на всички офицери за свръзка и се интересува най-вече от Фантомите. Дали са му името на Граймс.
— Е, и? Той е вече изкуфял дъртак, с решето вместо мозък.
— Дейвид, Вейл преследва с всички сили Енгстрьом. Вече държи банковите им сметки под контрол и претърси базата им в Монтана.
Уоръл не каза нищо. Гледаше Хукър в очите и го чакаше да продължи.
— Освен това онзи правителствен свидетел, който беше ликвидиран преди две седмици в Охайо, е бивш член на Светилището.
— КИС няма нищо общо с тази работа.
— Но има вероятност да е замесена.
— За какво говориш?
— Това е било работа на професионалист. Хардистан и Вейл явно смятат, че стрелецът е бил някой от предишните войници на Енгстрьом.
— Чакай сега…
— Не, ти ме изслушай. Да предположим, че той е прав. Да предположим, че имаш в бумагите си някой, който е бил заедно с Енгстрьом там. И да предположим, че Енгстрьом е използвал този актьор за онази работа в Охайо. И само за миг да допуснем, че ФБР го спипа.
— Невъзможно. Няма никакви регистри и ти го знаеш много добре.
— Само искам да кажа…
— Няма абсолютно никакъв начин да проследят работата.
Хукър скръсти ръце на гърдите си, загледа се в Уоръл и не каза нищо.
— Чуй ме, Клод. Нека само да предположим, че съм сключил договор с този актьор. Няма начин да знам как да се добера до него. Не знам какво име носи в момента, къде живее, каква му е легендата. Обикновено правя контакт чрез поредица обезопасени телефонни обаждания и електронна поща. Наистина ли мислиш, че тая банда млади натегачи могат да го открият?