Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Какво се случи през нощта?
Светеха ни мощните прожектори на нашите машини — фаровете им бяха покрити с червен филм, за да не пречат на нощното ни зрение. Единственото, което ни се струваше малко зловещо в среднощния бой, беше сиянието, появяващо се при проникването на куршума в черепа на Зак. Поради тази причина се наричаха „Чери ПАЙ“ — ако химическите компоненти на заряда не са смесени правилно, той се разгаря толкова ярко, че очите на изчадията пламват в алено. Тези горящи червени очи, застинали във времето миг преди рухването на зомбито, просто не могат да се забравят.
Как разбрахте, че битката е свършила?
Когато спряхме да стреляме! (Смее се.) Не, сериозно — това е доста добър въпрос. Някъде около четири сутринта напорът на изчадията започна да утихва… Главите вече не се подаваха толкова често над барикадата от гърчещи се тела. Воплите и стенанията заглъхваха. Офицерите не ни казаха, че атаката почти е приключила, обаче ние виждахме как гледаха в перископите си и говореха по радиостанциите си… Виждахме и облекчението, изписано на лицата им. Може би последният изстрел прозвуча малко преди разсъмване. После зачакахме първите слънчеви лъчи. Гледката беше доста страховита — слънце, издигащо се над колосален пръстен от трупове. Сякаш бяхме зазидани и изолирани от света от стена от плът, поне шест метра висока и минимум трийсет дълбока. Не мога да ви кажа колко точно бяхме убили по време на сражението, понеже цифрите винаги се променят в зависимост от онзи, който ги огласява.
Снабдените с булдозерни лопати хъмвита трябваше да ни проправят път през пръстена от зомбита, за да можем да се измъкнем навън. Не всички изчадия бяха мъртви; някои не бяха успели да дойдат навреме за купона и се появяваха чак сега, а други се опитваха да се изкатерят по главите на ликвидираните си събратя и да се скрият в планината от тела. Когато започнахме да ги заравяме в дълбоките ями, те масово запълзяха навън… Това беше единственият път, когато пуснахме в действие сеньор Лобо.
Е, поне ни освободиха от уборката. Друго подразделение от резерва трябваше да разчисти бъркотията. Навярно командирите бяха решили, че стрелците са свършили достатъчно работа за днес. Изпратиха ни на петнайсетина километра източно, където си направихме лагер с вишки за наблюдение и габионни161 стени. Бях изтощен до краен предел. Дори не помня как съм си взел химически душ, как съм предал екипировката си за дезинфекция и оръжието за проверка — нямах нито една засечка за цялото сражение. Не се сещам и как съм се пъхнал в спалния си чувал.
Позволиха ни да спим, колкото искаме. Приятна изненада. Впоследствие, не мога да кажа точно кога, ме събудиха гласовете. Всички си приказваха, смееха се, споделяха преживяванията си… Съвсем друга атмосфера — завой на сто и осемдесет градуса от онова, което беше само преди два дни. Не можех да определя точно чувствата си… навярно най-добре ги описват думите на президента и по-конкретно онова, което той нарече „възвръщане на изгубеното бъдеще“. Знам само, че се чувствах страхотно; по-добре, отколкото през цялата война. Добре разбирах, че пътят пред нас е дяволски дълъг и труден. Разбирах и че кампанията ни в Америка тепърва започва, но — както каза президентът, малко по-късно същата вечер — най-сетне бе настъпило началото на края.
(Дарнъл Хакуърт е стеснителен мъж с тих глас. Двамата с жена му управляват приют за пенсионирани четириноги ветерани от армейските подразделения на „К-9“162. Само преди десетина години подобни приюти е имало почти във всеки американски щат. Сега е останал само този.)
Според мен те така и не получиха заслужено признание. Сещам се за онази хубава детска книжка — „Дакс“, — но тя е доста опростена, а и се разказва само за един далматинец, който помага на невръстно сираче да стигне до безопасно място… При това Дакс дори не е служил в армията, а помощта, оказана на малки деца, е само малка част от действителните заслуги на кучетата за победата.
161
Габионна стена — предварително изготвена куха преграда, изработена от кевлар, която се запълва с пръст или дребни отпадъци. — Б.а.
162
В англогоезичните страни за полицейските и служебните кучета се използва терминът „К-9“, който е омофон на думата „canine“ (куче, кучешки). — Б.пр.