Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Също като всичко останало, и основата на новата бойна доктрина беше крачка назад към миналото. Бяхме се строили в две редици, разположени в права линия. Едната редица беше активна, а другата резервна. Резервната бе необходима, за да осигурява прикритие на бойците от предната редица, докато презареждат оръжията си. По този начин, докато всички стрелят или презареждат, можехме непрекъснато да унищожаваме зомбитата… стига да имахме достатъчно куршуми, разбира се!
По някое време чухме, че кучешкият лай се усилва — кинолозите водеха мъртъвците право към нас. Не след дълго редиците на Зак се появиха на хоризонта. Изчадията бяха стотици… Не можах да се въздържа и се разтреперих, въпреки че не за първи път се изправях лице в лице със зомбитата. Освен в Йонкърс, бях участвал в прочистването на Лос Анджелис и в операциите в Скалистите планини, когато снегът се разтопи и разблокира проходите. И всеки път без изключение потрепервах при вида на изчадията, все едно бях малко дете.
Кучетата бяха прибрани зад огневата линия и ние превключихме към „главния механизъм по настървяване“ Сега всяка армия разполага с такъв. Британците използваха гайди, китайците — военни тръби, а южноафриканците блъскаха своите асегаи153 в цевите на пушките си, скандирайки зулуски военни напеви. Ние си имахме тежкия метален рок на „Айрън Мейдън“. Лично аз не си падам много по хеви метъла — любимата ми музика е класическият рок и поради тази причина „Driving South“ на Джими Хендрикс е може би най-тежкото парче във фонотеката ми, — ала не мога да не призная, че усещането да си там, брулен от пустинния вятър, докато в гръдния ти кош гърми „The Trooper“154, беше неповторимо. Механизмът за настървяването не беше предназначен толкова за Зак, колкото за нас — той ни настройваше за бой, рушеше страховития ореол на изчадията и в общи линии правеше така, че да „ни падне пердето“, както се казва. Някъде по времето, когато Дикинсън изстреля думите „… и се хвърляш напред към сигурна смърт“, аз вече преливах от ярост и се взирах през мерника на СПВ-то в приближаващите се виещи орди. Идеше ми да закрещя: „Хайде, Зак, ела насам! Ела да си го получиш!“
Малко преди немъртвите пълчища да се приближат до първия стълб, музиката започна да утихва, а командирите на подразделения закрещяха:
— Първи ред, готови!
Бойците от първата редица приклекнаха, заемайки позиция за стрелба. Последва заповед: „Прицели се!“, а после, когато звуците на „The Trooper“ напълно затихнаха, проехтя:
— ОГЪН!
По първата редица пробяга вълна и въздухът затрепери от грохота на изстрелите. Всеки Зак, преминал отвъд първите стълбове, рухна на земята. Имахме строга заповед: да застрелваме само онези, които пресичат линията. И да чакаме за останалите. Бяхме тренирали в продължение на месеци и сега действахме напълно инстинктивно. Сестра Монтоя, която стоеше пред мен, вдигна винтовката над главата си — сигнал, че е изстреляла целия пълнител. Сменихме местата си, аз щракнах предпазителя и набелязах първата цел. Беше нуб155 и съдейки по вида й, бе умряла преди не повече от година. Мръсните й руси коси висяха на сплъстени масури от загрубялата кожа на черепа й. Подутият й корем се тресеше под избелялата черна тениска с надпис „Г КАТО ГАНГСТЕР“ Прицелих се между изпъкналите й млечнобели очи… знаете, че погледът им не е замъглен и ефектът „перде“ всъщност се дължи на милионите драскотини и прашинки по тях, понеже организмът на Зак не произвежда сълзи. Тези изподраскани сини очи се взираха право в мен, докато натисках спусъка. Куршумът я запрати назад и тя се строполи по гръб на земята, а от дупката в челото й се проточи струйка дим. Поех си дълбоко въздух, локализирах следващата си цел… и всичко се повтори. Бях преминал в автоматичен режим.
153
Стоманен, мултифункционален инструмент, подобен на лобото, назован на традиционното късо зулуско копие. — Б.а.
154
„Кавалеристът“ — песен от четвъртия студиен албум на „Айрън Мейдън“ „Piece Of Mind“ (1983), посветена на Кримската война; забързаното й темпо, галопиращият ритъм, двойните китарни хармонии и величествените вокали на Брус Дикинсън я превръщат в един от христоматийните хеви метъл химни. — Б.пр.
155
Нуб — от „новак“, зомби, съживено след Голямата паника. — Б.а.