Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

(Прекъсват разговора ни. Сякаш по дадена команда, към Дарнъл докуцуква куче. Изглежда доста възрастно. Женско е. Муцуната на животното е посивяла, а козината по ушите и опашката е опадала и отдолу прозира голата кожа.)

Дарнъл (към кучето): Хей, как си, малка госпожице?

(Събеседникът ми я вдига внимателно и я полага в скута си. Тя е дребничка, едва ли тежи повече от три-четири килограма. Прилича ми на гладкокосмест миниатюрен дакел, но тялото й е по-късо от характерното за породата.)

(Към кучето): Как си, Мейз? Добре ли си? (Обръща се към мен): Цялото й име е Мейзи, но никога не сме я наричали така. „Мейз“165 й подхожда повече, не смятате ли?

(С едната си ръка Дарнъл масажира задните й крака, а с другата я чеше по шията. Кучето го гледа с мътните си, засегнати от тежка форма на катаракта очи. Ближе дланта му.)

Чистокръвните се оказаха голямо разочарование. Бяха прекалено нервни и прекалено податливи на заболявания, както често става с кучетата, развъждани от чисто естетически съображения. Ето защо гледахме новото поколение (посочва към животното в скута си) да е плод на кръстоски, които да увеличават както физическата им издръжливост, така и психическата им стабилност.

(Кучето вече е заспало. Дарнъл понижава глас.)

Бяха силни и преминаваха през много тренировки — не само индивидуални, но и в групи за ПДР-мисии. Дългите дистанции, особено из дивите местности, винаги носят рискове. И то не само заради зомбитата, но и заради дивите кучета. Помните ли колко опасни бяха станали? Някогашни домашни любимци и бездомни помияри, деградирали до неузнаваемост и обединени в смъртоносни глутници. Обикновено сновяха из зоните с по-ниска степен на заразеност и си търсеха плячка. Представляваха перманентна заплаха. Поради тази причина множество ПДР-мисии биваха отменени… докато не въведохме тактиката на ескортите.