Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
Ударът сякаш го върна към реалността. Той се изправи, фокусира наново очите си. Стаята утихна напълно.
— Виждате ли? – обърна се жената към Пендъргаст. – Не го провокирайте, за бога. Ще се самонарани.
— Да го провокирам? Възнамерявам да направя далеч повече от това.
Заплашителният тон на Пендъргаст предизвика студени тръпки по гърба на Хейуърд. Чувстваше се като в капан, безпомощна, уязвима, прикована към леглото с тази система. Тя хвана тръбичките, притисна ги към ръката си и ги дръпна рязко. Надигна се и слезе от леглото, замяна за миг.
— Ще се справя – каза й Пендъргаст.
— Не забравяйте – отвърна му Хейуърд, – обещахте ми да не го убивате.
Пендъргаст я игнорира, вперил очи в мъжа.
Очите на Слейд внезапно се отклониха нанякъде, сякаш виждаше нещо, което не беше там; устата му се задвижи странно, сухите устни се кривяха и разтягаха в неизречени гласно слова, от които Хейуърд накрая долови бързо прошепнати думи: „Махни се, махни се, махни се, махни се…“. Той стовари отново камшика върху гърба си, който явно възвръщаше яснотата на мисълта му. Треперейки, пръстите му започнаха да се стрелкат наоколо – да се движат сякаш под вода, с явно нетърпение – към стойката, на която бе прикачена системата; накрая напипа малка банка, която висеше от една тръба, и я стисна решително.
Дрога, помисли си тя. Той е зависим.
Очите на възрастния мъж се обърнаха нагоре, миг преди да се възстанови, след което клепачите трепнаха и се вдигнаха отново;
— Историята е ясна – продължи той с ниския си дрезгав глас. – Хелън… Блестяща жена. Хубаво, сочно дупе… Представям си как здравата сте се забавлявали, а?
Хейуърд видя как пистолетът в ръката на Пендъргаст леко потрепна.
— Тя направи откритие… – Ново задъхване и очите на Слейд се разфокусираха, вперени в един празен ъгъл, устните му трепереха, шепнеха неразбираеми думи. Ръката му с камшика изпляска безполезно.
Като пристъпи рязко напред, Пендъргаст го зашлеви през лицето с изненадваща сила.
— Продължавайте.
Слейд се съвзе.
— Какво казват във филмите? „Благодаря, имах нужда от това“. – Старият мъж се разтресе в тих смях. – Да, Хелън… Откритието й беше забележително. Предполагам, че нататък вие можете да ми разкажете по-голямата част от историята, господин Пендъргаст. Така ли е?
Пендъргаст кимна.
От сухите гърди се изтръгна кашлица, силни спазми разтърсиха немощното тяло. Слейд изхриптя, объркан, и натисна банката отново. След миг се оправи.
— Донесе откритието при нас, птичия грип, с помощта на посредник, и така се роди „Проект Авес[32]“. Тя се надяваше, че резултатът може да е чудодейно лекарство, усилващо творческите способности. Все пак при Одюбон се беше получило – за известно време. Повишаване на интелектуалните възможности. Върховното лекарство…
— Защо се отказахте? – попита Пендъргаст. Неутралният тон не заблуди Хейуърд – пистолетът още трепереше в ръката му. Хейуърд никога не го беше виждала в състояние толкова близко до това да изгуби контрол.
— Изследванията бяха скъпи. Отвратително скъпи. Започнахме да губим пари – въпреки, че бяхме орязали всички странични разходи. – И той вдигна ръката си и – бавно, бавно – махна с нея, описвайки кръг из стаята.
— Значи тук работехте – каза Пендъргаст. – Спениш Айлънд е бил вашата лаборатория.
— Бинго! Защо да строим четириетажно съоръжение с ниво на безопасност 4, с отрицателно налягане, защитни облекла и всичко останало? Можехме просто да го правим тук, в блатото, да си спестим куп пари. Можехме да съхраняваме тук живи култури, да вършим наистина опасна работа, която никой нямаше да види, където никой от държавните регулатори нямаше да си пъха носа.
Значи затова „Лонджитюд“ имаше док към блатото, помисли си Хейуърд.
— А папагалите? – попита Пендъргаст.
— Държаха ги в „Лонджитюд“. В шести комплекс. Но както казах, бяха сторени грешки. Една от птиците ни избяга, зарази едно семейство. Катастрофа? Не и когато подчертах пред всички: „Има начин да спасим милионите, хвърлени за лабораторни изследвания; кротувайте и просто гледайте какво става!“
Той отново се разтресе в беззвучен смях, небръснатата му адамова ябълка подскачаше гротескно. От носа му изскочи сопол и капна върху костюма му. Той се наведе и се изхрачи на пода. После се оправи.
32
Aves (лат.) – класификационното название за Птици. – Б.пр.