Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
Без да каже и дума, тя се обърна и запали двигателя; излязоха от канала, а после се върнаха на висока скорост до лагера. Когато наближиха, видяха дребен, мълчалив мъж, облечен в лекарска престилка, който бе застанал на дока с носилка. Пендъргаст и Броуди изнесоха Хейуърд от лодката и я сложиха върху носилката; мъжът подкара количката по платформата и я вкара в главния салон на къщата. Двамата с Пендъргаст изнесоха носилката по стъпалата, после по коридора, и накрая влязоха в залата с високотехнологично оборудване; позиционираха носилката до една банка със сложна апаратура, извадиха Хейуърд от носилката и я положиха на операционното легло. Джун Броуди се обърна към дребния мъж в бяла престилка.
— Интубирайте я – каза тя рязко. – Оротрахит. И кислород.
Мъжът се задейства, прикрепи една тръба към устата на Хейуърд и двамата заработиха с пестеливи движения, очевидно резултат на дългогодишен опит.
— Какво стана? – обърна се Броуди към Пендъргаст, след като отряза напоените с кал ръкави с медицинска ножица.
— Огнестрелна рана и ухапване от алигатор.
Джун Броуди кимна, после измери пулса на Хейуръд, кръвното й, провери зениците й с фенерче. Движенията й бяха уверени, професионални.
— Банка декстран – каза тя на мъжа в престилката – и пуснете 14 грама в системата.
Докато той работеше, тя подготви игла и взе кръвна проба, напълни спринцовка и прехвърли кръвта във вакуумизирани епруветки. После взе скалпел от близкия стерилен поднос и с няколко сръчни срязвания отстрани останалата част от крачола на панталона.
— Промивка.
Мъжът й подаде голяма спринцовка, пълна с физиологичен разтвор, и тя отми калта и мръсотията, като отскубваше междувременно многобройните пиявици и хвърляше всичко в един близък контейнер. Като сложи местна упойка близо до ужасните разкъсвания и раната от куршум, тя почисти всичко с физиологичен разтвор и антисептик. След това приложи антибиотик и превърза раната.
Накрая вдигна поглед към Пендъргаст.
— Ще се оправи.
Сякаш по знак, Хейуърд отвори очи и издаде звук в ендотрахиалната тръба. Размърда се в леглото, вдигна ръка и посочи към тръбата.
След като я прегледа набързо, Броуди разреши да свалят тръбата.
— По-добре да сме предпазливи, отколкото да съжаляваме после – обясни тя.
Хейуърд преглътна болезнено, после се огледа, очите й дойдоха на фокус.
— Какво става?
— Бяхте спасена от призрак – каза Пендъргаст. – Призракът на Джун Броуди.
74.
Хейуърд погледна към неясните фигури, после се опита да седне. Главата й още беше замаяна.
— Позволете ми. – Броуди се пресегна и вдигна облегалката на хирургическото легло. – Бяхте в лек шок – каза тя. – Но скоро състоянието ви ще се нормализира. Или поне ще е близко до нормалното, предвид обстоятелствата.
— Кракът ми…
— Няма дълготрайни увреждания. Рана и ухапване от алигатор. Сложих местна упойка, но когато действието й премине, ще боли. Ще се нуждаете също така от още серии инжекции с антибиотик – в устата на алигатора живеят много неприятни бактерии. Как се чувствате?
— Замаяна – каза Хейуърд и седна. – Къде съм? – После впери очи в Джун. – Джун… Джун Броуди? – Огледа се. Що за ловен лагер е този, в който има подобно място – стая за спешна помощ с такова оборудване? А и не приличаше никак на стаите за спешна помощ, които някога бе виждала. Осветлението беше твърде слабо и с изключение на медицинската апаратура, помещението беше подчертано голо: нямаше книги, картини, постери, дори столове.
Тя преглътна и поклати глава, опитвайки се да избистри съзнанието си.
— Защо сте симулирали самоубийството си?
Броуди отстъпи назад и отвърна на погледа й.
— Сигурно вие сте двамата полицаи, разследващи „Лонджитюд Фармасютикълс“. Капитан Хейуърд от НПУ и специален агент Пендъргаст от ФБР.
— Така е – кимна Пендъргаст. – Бих ви показал значката си, но се боя, че блатото предяви претенции към нея.
— Няма да е необходимо – произнесе тя хладно. – Може би не трябва да отговарям на никакви въпроси, докато не се свържа с адвокат.
Пендъргаст я изгледа с дълъг, неподвижен поглед.
— Не съм в настроение за обструкции – каза той с нисък, заплашителен глас. – Вие ще отговорите на всички въпроси, които ви задам, а адвокатите да вървят по дяволите. – Той се обърна към мъжа в бялата престилка. – Стойте тук до нея.
Дребният мъж припряно изпълни нареждането.
— Това ли е пациентът? – попита Пендъргаст Броуди. – Онзи, за когото споменахте по-рано?