Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
Пендъргаст вдигна пистолета си по-високо. Лицето му беше бледо като мрамор, скъсаният му костюм висеше от тялото като дрипа.
— Не ме интересува доброто, което е направил. Искам само едно: името на последния човек от проекта.
Но Слейд отново се бе плъзнал в собствения си свят, бръщолевейки меко на празната стена, пръстите му трепереха. Той хвана стойката на системата и цялото му тяло започна да трепери. Двойно натискане на банката му възвърна контрола.
— Измъчвате го! – прошепна Броуди.
Пендъргаст я игнорира, гледаше Слейд.
— Решението да бъде убита: ваше ли беше?
— Да. Първоначално останалите се противопоставиха. Но после видяха, че нямаме избор. Тя не би се отказала, не би могла да бъде купена. Така че я убихме, и то изключително изобретателно! Изядена от един обучен лъв. – Той избухна в дълго сдържат спазъм на тих смях.
Пистолетът започна да трепери по-видимо в ръцете на Пендъргаст.
— Хрус, хрус! – прошепна Слейд с разширени от радост очи. – Ах, Пендъргаст, нямате представа каква кутия на Пандора отворихте с това ваше разследване. Разбудихте спящото куче с един ритник в задника.
Пендъргаст се прицели.
— Обещахте ми – каза Хейуърд с нисък, настоятелен глас.
— Той трябва да умре – прошепна Пендъргаст, почти на себе си. – Този човек трябва да умре!
— Човекът тря-а-абва да умре – проточи Слейд подигравателно, а гласът му се издигна над шепот, след което се понижи отново. – Убийте ме, моля ви. Избавете ме от страданията ми!
— Вие ми обещахте – повтори Хейуърд.
Рязко, едва ли не сякаш преодолявайки невидим противник във физическа борба, Пендъргаст смъкна пистолета си с кратко движение на ръката. После направи крачка към Слейд, завъртя пистолета и му подаде дръжката.
Слейд я сграбчи, изтръгна я от хватката на Пендъргаст.
— О, господи! – извика Броуди. – Какво правите? Той със сигурност ще ви застреля!
Слейд с уверено движение изтегли затвора, щракна го обратно, после бавно вдигна оръжието към Пендъргаст. Крива усмивка обезобрази изпитото му лице.
— Ще ви изпратя на същото място, където изпратих онази кучка, съпругата ви. – Пръстът му се обви около спусъка и започна да се стяга.
77.
— Един момент само – каза Пендъргаст. – Преди да стреляте, бих искал да поговоря с вас за минутка. Насаме.
Слейд вдигна очи към него. Големият пистолет изглеждаше почти като играчка във възлестия му юмрук. Той застана до стойката на системата.
— Защо?
— Има нещо, което трябва да знаете.
Слейд го гледа известно време.
— Ама че негостоприемен домакин съм бил. Заповядайте в офиса ми.
Джун Броуди се опита да възрази, но Слейд, с мах на оръжието, направи знак на Пендъргаст да мине през вратата.
— Първо гостите – рече той.
Пендъргаст хвърли предупредителен поглед на Хейуърд, след което изчезна в тъмния правоъгълник.
Коридорът беше облицован с кедър, боядисан отгоре в сиво. Поставени в ниши лампи на тавана хвърляха бледи, симетрични езерца от светлина върху плюшените килими с неопределен цвят. Слейд се движеше бавно след Пендъргаст, количката със системата не издаваше шум, когато завиха.
— Последната врата вляво – каза той.
Стаята, която служеше за офис на Слейд, на времето е била игрална зала на къщата. На стената висеше мишена за дартс, имаше група столове и две маси, избутани до стените, оформени отгоре за игра на табла и шах. Масата за билярд отзад явно служеше за бюро на Слейд: филцовата й повърхност беше празна, като се изключат грижливо сгънатите кърпички, едно списание с кръстословици, учебник по висша математика и още няколко млатила[33], чиито накрайници се бяха нацепили от постоянната употреба. Няколко много стари билярдни топки, напукани, лежаха изоставени в една дупка. Мебелите бяха малко: голямата стая беше подчертано гола. Пред прозорците бяха спуснати плътно тънки завеси. Помещението беше тихо като гробница.
Слейд затвори вратата изключително грижливо.
— Седнете.
Пендъргаст издърпа един стол от плетена ракита и го сложи на дебелия килим пред масата. Слейд избута стойката със системата зад масата и седна много внимателно на единствения свободен стол. Стисна банката за интравенозно вливане, очите му примигнаха, когато морфинът нахлу в кръвния му поток, въздъхна, след което насочи отново оръжието към Пендъргаст.
— Добре-е-е… — каза той с все още шепнещ и бавен глас. – Кажете каквото имате да казвате, че да ви изпратя най-после куршума в главата. – Той се усмихна слабо. – Тук ще се изцапа, разбира се. Но Джун ще почисти. Бива я да почиства мръсотиите ми.
33
Млатилото, две дървени пръчки подвижно свързани с кожени ленти, в миналото се е използвало за ръчно отделяне на житото от плявата. – Б.пр.