Трескави сънища

А сега не беше жив, благодарение на Пендъргаст. Пендъргаст, който беше събудил миналото, отворил стари рани и – пряко или непряко – бе причинил няколко смърти.

Той взе чашата и я пресуши на един дъх, преглъщайки бирата, без да усеща вкуса й. На масичката, върху която стояха бутилката и малка чаша, имаше и една брошура. Естерхази я вдигна и я прелисти. Мрачно чувство на задоволство замени гнева му. Направената с вкус брошура рекламираше изтънчените удоволствия на едно място, известно като „Килчърн лодж“, ловна хижа в планините на Шотландия. Тя представляваше невероятна каменна къща на брулен от ветровете склон, обърнат към Лох[36] Дуин и Грампиан Маунтинс. Една от най-живописните и изолирани в Шотландия, хижата предлагаше отлични птици за отстрел, риболов на сьомга и дебнене на червен елен. Там приемаха само малцина отбрани гости и се гордееха със своята поверителност и дискретност; ловуването можеше да бъде с водач или без, в зависимост от предпочитанията.

Естествено, той би предпочел лов без водач.

Преди десет години Естерхази и Пендъргаст бяха прекарали една седмица в „Килчърн“. Хижата се намираше сред обширно и пусто имение от четирийсет хиляди акра, навремето частни ловни резервати на шотландските земевладелци Атхол. Естерхази беше дълбоко впечатлен от пустия, скалист пейзаж, дълбоките езера, скрити в гънките на сушата, бързите потоци, преливащи от пъстърва и сьомга, ветровити хълмове и опасни тресавища, стръмни брегове и гористи долчинки. Човек можеше да изчезне завинаги на такова място, без някога някой да открие костите му, шибани от вятъра и дъжда, докато накрая не остане нищо.