Трескави сънища

— Имаме посетители. Подгответе се да посрещнете спешен пациент – и ни чакайте с носилка долу на дока.

Броуди прекоси стаята и излезе през вратата, без да се обръща. Пендъргаст я последва по коридора с насочено оръжие. Тя слезе по стъпалата, мина през главния салон на къщата и излезе; прекоси платформата към кея на плаващия док. Стъпи грациозно в лодката и включи двигателя. Пендъргаст се качи след нея.

— Развържете лодката. – Гласът й беше уверен и спокоен. – И, моля ви, махнете това оръжие.

Пендъргаст пъхна пистолета в колана си и развърза лодката. Тя форсира двигателя, измъквайки се на заден.

— Намира се на хиляда ярда югоизточно – посочи Пендъргаст в тъмнината. – Насам – добави той. – В блатото има стрелец. Но, разбира се, сигурно ви е известно. Той може да е ранен – може и да не е.

Броуди го изгледа.

— Искате ли да спасите колежката си, или не?

Пендъргаст мълчаливо посочи бордовото табло на лодката.

Без да каже нищо повече, жената ускори и те се понесоха покрай калните брегове на ръкава. След няколко минути тя намали, за да влезе в малък канал, който се раздвояваше и събираше в лабиринт от водни пътища. Броуди успя да проникне в блатото по начин, от който Пендъргаст бе изненадан, че е възможен, като винаги се придържаше към лъкатушещия канал, който – дори и на ярка лунна светлина – беше почти невидим.

— Още надясно – каза той, вглеждайки се през дърветата. Те не използваха светлини; беше по-лесно да се гледа надалеч на лунна светлина – а също така и по-безопасно.

Лодката се виеше по каналите, от време на време заплашвайки да заоре в плитката тиня, но винаги минаваше, когато Броуди дадеше газ.

— Там – каза Пендъргаст и посочи към белега на ствола на дървото.

Лодката стигна до една наносна ивица.

— Дотук можем да стигнем – промърмори Броуди.

Пендъргаст се обърна към нея, претърси я бързо и изкусно за скрито оръжие и заговори с нисък глас:

— Останете тук. Аз ще доведа колежката ми. Продължавайте да сътрудничите и ще останете жива тази нощ.

— Повтарям: не е необходимо да ме заплашвате – натърти тя.

— Това не е заплаха: това е разяснение. – Пендъргаст скочи от лодката и тръгна през блатото.

— Капитан Хейуърд? – извика той.

Никакъв отговор.

— Лора?

Отново нищо, освен тишина.

След миг той вече стоеше до Хейуърд. Тя още беше в шок, в полусъзнание, с отпусната на изгнилия дънер глава. Той се огледа бързо, като се ослушваше за шумолене или пропукване на клони; за блясък на метал, който би свидетелствал за присъствието на стрелец. Като не видя нищо, той хвана Хейуърд под мишниците и я издърпа през блатото до лодката. Повдигна я от едната страна, а Броуди пое отпуснатото тяло и помогна да го настанят на пода.