Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
— За да се освободя и да освободя също и вашите спътници.
— Но те не са пленени.
— Добре ми е известно, обаче човек никога не знае какво може да се случи. Не казах на вожда истината, но въпреки това не е изключено благодарение на най-дребната случайност съгледвачите му да попаднат на вярната следа. И тогава като нищо е възможно приятелите ви да бъдат заловени, ако не им се случи и нещо още по-лошо. В такъв случай ще могат да бъдат спасени само ако тайно ми набавите нож. В момента нямам време да ви обяснявам с подробности защо ми е необходим. Не бива да водим дълги разговори. И тъй, ще ми помогнете или не?
— Да. Щом така мога да бъда полезен на приятелите си, за мен няма кой знае какво значение, ако веднъж вляза в ролята на джебчия и открадна от индианците един нож.
Полър имаше право, защото в този момент вождът стана на крака и се приближи с намерение да раздели двамата. Но вниманието му бе отвлечено, тъй като съгледвачите се завърнаха. Съобщиха му, че всичко е точно така, както им го бе описал Полър.
— Има късмет! — обади се Мокаши. — Ако ни беше излъгал, още тази нощ щяхме да го убием. Той предаде бледоликите и сигурно си мисли, че в замяна на това ще бъда милостив към него, но се заблуждава, защото предателят е по-презрян и от най-презрения неприятел.
Вождът накара съгледвачите да му опишат с най-големи подробности всичко каквото бяха видели и после каза:
— Ще ги изненадаме, докато спят, и навярно изобщо няма да има нужда да се бием. Върху всеки един от тях ще се нахвърлят по двама наши воини, върху Винету обаче трима, а върху Олд Шетърхенд четирима. Ще определим трима и за застаналия на пост бледолик, за да го повалим бързо и безшумно. Пушките си ще оставим тук, ще вземем само ножовете и томахоките, както и ремъци, за да вържем пленниците. Такива велики и прочути воини не се убиват веднага, защото, ако ги заловим и отведем при нашето племе, ще се покрием с голяма слава, а позорът за тях ще бъде толкова по-голям, тъй като ще паднат в ръцете ни без борба и без да получат нито една рана.
Той избра от хората си най-силните и най-надеждните и се отправи с тях към лагера на белите. Луната се бе издигнала над пролома, но нейната бледа и слаба светлина не проникваше през короните на дърветата, между които в този миг изчезна отрядът от избрани воини, за да поеме предпазливо и безшумно по стръмния склон.
Горе цареше дълбока тишина и спокойствие. Допреди няколко минути на пост бе стоял Ши Со, но вече беше сменен от Дрол. За да не задреме след уморителната и напрегната езда, белият ловец започна да крачи нагоре-надолу бавно и безшумно. Всички други спяха здраво. Изключение правеше само Хобъл Франк. Той бе имал тревожен и изнервящ сън, по време на който се беше карал с кантора, и то така, че накрая се втурна към него, за да го сграбчи. Но точно тогава се събуди. Отвори очи и видя над себе си бледата луна. Зарадва се, че кавгата му с кантора е била само сън. Обърна се на другата страна, за да хвърли един поглед към емеритуса, легнал да спи недалеч от него… но този човечец не беше вече там. Дали не си бе потърсил нейде другаде място за спане? Не изглеждаше много вероятно. Франк седна и се огледа наоколо. Никъде не го видя. Преброи спящите хора. Един липсваше. Тогава Хобъл Франк събуди съседа си, Сам Хокинс, и му прошепна:
— Сам, не се сърди, че те компенсирам от сън. Не виждам кантора. Къде ли може да се е дянал? Да събудя ли и другите?
Сам се прозя и също тъй тихо му отговори:
— Да ги будиш ли? Не, всички се нуждаят от сън. Но тъй като мен вече ме събуди, а и ти си се разсънил, нека двамата сами оправим тази работа. Тоя непредпазлив човек сигурно пак се е запилял нанякъде, за да може необезпокоявано да си блъска главата над своята знаменита опера. Ела да го потърсим!
— В каква посока?
— Във всеки случай едва ли е рискувал да навлезе в гората и да се спусне надолу, където бивакуват индианците.
— Не, сигур се е филтрирал извън лагера там наляво и е навлязъл в равнината, за да възпее луната от друга безпереспектива. Нека тръгнем на тази страна. Ще вземем ли пушките си? Едва ли ще ни потрябват.
— Дали ще ни потрябват, или не е все едно, уестманът никога не зарязва пушката си. Непременно ще взема моята Лиди.
Преди да се отдалечат, те попитаха и Дрол дали е забелязал нещо. След като ловецът разбра, че емеритусът е изчезнал, ги увери:
— Сигурно е тръгнал, преди още да застана на пост. Побързайте да го намерите, иначе като нищо ще направи някоя щуротия.
— Все ще го доведем, ако не се лъжа — каза Сам. — Ако опишем полукръг, непременно ще се натъкнем на следите му. Вярно, че луната не свети кой знае колко силно, но мисля, че въпреки това ще го забележим. Спипаме ли го, този път лошо му се пише.