Кралят на петрола

— Защото не могат да проумеят как един разумен човек ще прекоси океана и ще тръгне за Дивия запад само за да се срещне с различни хора, които да го въодушевят за някакви си музикални измишльотини.

— Музикални измишльотини? Много ви моля, господин Полър, изразявате се съвършено неправилно. С «музикални измишльотини» се занимават кръчмарските цигулари или латернаджиите, а аз съм композитор. Ще композирам героична опера в дванайсет действия и вие също ще имате честта да се появите в нея.

— Много благодаря, но ви моля да не ме включвате! Всъщност индсманите май имат право, защото, ако искам да бъда искрен, трябва да ви кажа, че на вас действително нещо ви хлопа, и то как!

— Какво? Наистина ли мислите така?

— Да. Не бива да ми се сърдите, защото сред индианците минава за голяма чест да те вземат за луд.

— Благодаря за такава чест, много благодаря! Предпочитам да лежа като вас вързан на земята, но да ме смятат за разумен човек. Кажете го на вожда!

— Нямам подобно намерение. Обстоятелството, че можете свободно да се разхождате из лагера, може да ни е изключително полезно. Но не злоупотребявайте с него и гледайте да не ви хрумне идеята да се отдалечите! Ще ви убият на място.

— Ами! Никой няма и да си помисли такова нещо. Аз съм под закрилата на изкуството.

— По дяволите, я зарежете това ваше изкуство! Нямам нищо против да мислите каквото си щете, но помислете също и за онези, на които можете да бъдете полезен! Виждате ли как вождът гледа към нас, как ни наблюдава? Не бива да разговаряме твърде дълго, иначе ще го обземат подозрения. Но отсега нататък обръщайте повече внимание на поведението ми. Направя ли ви знак, значи имам нещо да ви съобщя. Тогава ще се приближите към мен колкото е възможно по-непринудено, изобщо няма да ме поглеждате и ще останете наблизо, докато чуете какво искам да ви кажа. Сигурно ще е от голяма полза за приятелите ви. Имате ли нещо против?

— Разбира се, че ни най-малко, господин Полър. Наистина ние, апостолите на изкуството, витаем из по-висши сфери и по-късно влизаме в историята, както и в съкровищницата, която е собственост на идните поколения, но аз съвсем не съм се възгордял и ако в обикновения живот мога да бъда полезен някому, в никакъв случай не отказвам да сляза от моя пиедестал.

На Полър много му се искаше да отговори нещо грубо, обаче сметна за по-уместно да се въздържи и каза:

— Обезоръжили са ви, затова гледайте тайно да се докопате до един нож! Надявам се, че сте достатъчно хитър и съобразителен, за да изпълните това мое желание.

— Хитър ли? И още как! Абсолютно невъзможно е да съществува композитор, който да не е хитър и находчив. Ами за какво ви е нож?

Този въпрос съвсем не свидетелствуваше за хитрост и находчивост и на Полър много му се искаше да му го каже, но се опасяваше да не го обиди и затова му обясни: