Кралят на петрола

— Уф! Прочути ловци! Да не би да имаш предвид бледолики?

— Да. .

— Кои?

— Сам Хокинс, Дик Стоун, Уил Паркър, Дрол, Хобъл Франк, а може би и някои други.

— Уф, уф, уф! Все прославени имена. Вярно, че тези мъже никога не са били наши врагове, но сега, когато бойният томахок е изровен, трябва да сме десетократно по-предпазливи. Искам да науча къде се намират те. Но внимавай да не ме излъжеш! Щом от устата ти излезе някоя лъжа, всички сте загубени!

— Не се безпокой! Ти се отнесе към нас враждебно, но въпреки това ще ти докажа, че сме ваши приятели. Дори веднага мога да ти дам едно доказателство, като ти разкрия, че положихме доста усилия да обезвредим тези бледолики мъже, което е от полза и за вас.

— И как успяхте да го направите?

— Подмамихме ги в пуеблото на вожда Ка Маку.

— Уф! Ка Маку е наш брат. Те отидоха ли при него?

— Да. Той ги плени всичките, белите ловци и преселниците заедно с техните жени и деца.

— Също и този умопобъркан човек?

— Да.

— А ето че той сега е при нас! Не е възможно сам да е изминал такъв дълъг път. Трябва да узная какви хора го придружават и къде се намират в момента.

— Да го разпитам ли?

— Да, но гледай да не ме излъжеш! Каквото и да ми кажеш, няма да ти повярвам на нито една дума, преди сам да съм се убедил кое е истина и кое не е.

Тогава Полър се обърна към кантора и го подкани да му разкаже всичко.

След като се опъва известно време, емеритусът започна да го осведомява за всичко, каквото му беше известно. Доскорошният водач на преселниците с учудване научи за присъствието на Винету и Олд Шетърхенд. Разказът на кантора бе прекъснат от вожда, защото той бе обзет от подозрения. Беше решил да сложи край на продължителния им диалог, от който не разбираше нито дума. Полър го успокои, като го увери:

— Но сега узнавам много важни за теб неща. Трябва да разпитам този луд, а това изисква доста време, защото разумът му почти съвсем го е напуснал. И тъй, остави ме да говоря с него. После сам ще разбереш, че постъпвам като ваш приятел.

Най-сетне канторът свърши разказа си. Когато Полър узна всичко, той се обърна към вожда:

— Първо ще научиш най-важното. Горе на височината се намират двамата най-прочути мъже на Дивия запад. Ще отгатнеш ли кого имам предвид?

— Може би Олд Шетърхенд?

— Да.

— И Винету, вождът на апачите?

— И него.

— Уф, уф! Истината ли казваш?

— Да. Дошли са, за да ви нападнат.

— Тогава ще трябва да умрат. Откъде идват, къде са се скрили сега и колко хора водят със себе си?

Полър подробно го осведоми, защото и през ум не му мина да излъже и заблуди вожда. Разчиташе на благодарността на индианците. Най-изтъкнатите им воини стояха наблизо и чуха думите на Полър. Когато бившият скаут нямаше какво повече да каже, Мокаши постоя замислено със забит в земята поглед, а после се обърна към хората си и им рече:

— Моите братя чуха какво ни разказа този бледолик. Но езиците на белите са раздвоени, на единия от върховете им живее измамата, а на другия притворството. Трябва сами да се убедим дали ушите ни са чули истината, или лъжата. Затова нека разузнавачите, които избера сега, се изкачат горе.