Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Заловен два пъти за две минути, Мърсър хвърли картечния пистолет и стана. Четирийсет метра по-нататък по пътя, извън периметъра на помпената станция, блесна фенерче. Мъжът бе наблюдавал схватката, но не се бе намесил, дори когато бе имал възможност да стреля, докато Мърсър давеше пазача. Мърсър нямаше представа защо бяха пощадили живота му, но беше сигурен, че причината няма да му хареса.
Мъжът тръгна към него.
— Е, кажи ми, военен ли си, или морски пехотинец? Знам, че правителството ти не е имало време да изпрати в Аляска екип на «тюлените» или на «Делта Форс».
— Съжалявам, че ще те разочаровам, но никой не сметна, че заплахата ти заслужава изпращане на войници. Аз съм водач на скаути. Името ми е Опасност. По дяволите, дори не съм войник, а геолог.
Земята в краката на Мърсър се обсипа с деветмилиметрови куршуми, които рикошираха в камъните и изсвистяха към гората. Той не можеше да направи нищо, освен да стои неподвижно.
— Дойдох да проверя защо пазачът ми се обади по радиопредавателя, че е забелязал неканен гост. И през ум не ми мина, че може да си ти, доктор Мърсър. Не мога да ти опиша колко съм доволен, че държа живота ти в ръцете си. Ще умреш в ужасни мъки, господин геолог. Уверявам те в това.
Мърсър осъзна, че го е заловил самият Иван Кериков.
След няколко секунди от двете му страни застанаха двама мъже, извиха ръцете му зад гърба и му сложиха белезници. Стоманените халки бяха затегнати толкова силно, че прекъснаха притока на кръв към пръстите му. Мъжете го блъснаха към осветената в гръб фигура на Кериков. От това разстояние раменете на руснака сякаш изпълваха цялата ширина на магистралата «Далтън».
— От години чакам този ден — добави Кериков, когато главорезите му доведоха Мърсър пред него. — След като научих, че ти си осуетил «Мисия „Вулкан“» се приготвих да наема убиец да те ликвидира в дома ти в Арлингтън, но после реших, че искам да го направя лично.
В кривенето на устните на Кериков, докато говореше, имаше нещо жестоко, а воднистите му светлосини очи блестяха като стъкла. Той не показваше чувствата си дори в този миг на победа. Контрастът между думите и изражението му беше неестествен и много по-страшен, отколкото ако беснееше и злорадстваше.
Мърсър нямаше намерение да показва колко е отвратен от Кериков и от злобата му. Не биваше да издаде страха си пред бившия руски шпионин.
— Ако си посветил живота си, за да отмъстиш на обикновен човек като мен, Кериков, мисля, че трябва да преосмислиш професионалните си цели. Колко си жалък.
Кериков пусна картечния си пистолет на пътя, хукна напред и замахна с дясната си ръка. Удари с всичка сила Мърсър, който изцъкли очи, падна на земята и изгуби съзнание.
— Занесете тази торба с лайна в хеликоптера — заповяда руснакът на хората си. — И кажете на пилота да се приготви за излитане. Заминаваме.
После се обърна и се отправи обратно към помпената станция, като масажираше десния си юмрук. Трепна за миг, когато намести изкълченото си кокалче, но болката не забави решителната му крачка.
Работата по петролопровода беше почти завършена. Последният уплътнител от течен азот беше поставен над тръбата. Двата края на ръкава бяха отворени, за да се затегне като скоба около нея. Водачът на работния екип направи знак на краниста, който повдигна фалшивото уплътнение, като сръчно следваше сигналите на активиста на ПАПС, застанал до тръбата. Долната страна на пакета с азот се удари в долната част на петролопровода. Кранистът го повдигна още шейсет сантиметра и двете половини се затвориха. Още една шестметрова секция от петролопровода бе заредена с два тона свръхохладен азот. Умело прикритите болтове затегнаха ръкава към тръбата. Още една част от петролопровода стана уязвима за атаката на Кериков.
Жена техник се качи на тръбата, докато работниците откачаха крана, и с помощта на преносим компютър активира електронно задействащо се устройство, вградено в пакета с азот, настройвайки го на честотата, която Кериков бе избрал, за да го детонира. Освен това тя се увери, че устройството отчита показанията на малките предаватели в другите пакети, поставени от ПАПС, гарантирайки, че ще избухнат в предопределена последователност — каскада, която щеше да нанесе най-големи поражения. С премръзнали от студа ръце жената провери основната и резервната верига, за да види дали няма неизправности или късо съединение. След това изключи компютъра от вградения в уплътнителния ръкав жак и откъсна жака. Като доказателство остана само микроскопично тънка жичка. Освободеният азот и малкото количество експлозив щяха да се погрижат за другата електроника, без да оставят нищо друго, освен няколко парчета пластмаса и жици там, където е било взривено устройството. Пакетът с азот беше неоткриваем. Жената вдигна палец към водача на работния екип.