Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Посягаха с такава лекота върху моята религия и усетих как лумна в душата ми пламъкът на гнева.
— Митра, лейди — казах аз студено, — е религия за смелите.
— Дори и ти, Дерфел Кадарн, няма защо да си създаваш нови врагове — отговори Гуинивиър не по-малко студено. Вече знаех, че, ако аз се противопоставя на желанията на Ланселот, тя ще стане мой враг. Без съмнение, помислих си тогава, Гуинивиър ще внуши същото на всеки друг, който би могъл да се обяви против посвещаването на Ланселот в мистериите на Митра.
— Нищо не може да се направи до зимата — казах аз, защото такъв отговор не ме задължаваше с нищо.
— Тогава обаче ще направиш каквото те помолих. Благодаря, лорд Дерфел — каза Гуинивиър и отвори вратата към залата.
— Аз ви благодаря, лейди — отвърнах аз и докато се спусках надолу по стълбите, гневът отново сграбчи сърцето ми. „Десет дни!“ — помислих си аз. Само десет дни и Ланселот вече беше спечелил покровителството на Гуинивиър. Изругах на ум и се заклех да стана презрян християнин, ако видя някога Ланселот да пирува в някоя пещера под кървава глава на бик. Аз бях разбил три сакски стени от щитове и бях забивал Хюелбейн до дръжката във враговете на моята родина, преди да бъда избран да служа на Митра, а всичко, което Ланселот някога беше правил, беше да се хвали и да се перчи.
Влязох в залата за угощения. Там един до друг седяха Артър и Бедуйн. Те слушаха жалбите на просителите, но като ме видя, Бедуйн слезе от подиума и ме заведе до едно по-тихо място край външната врата на залата.
— Разбрах, че вече си лорд — каза той. — Поздравявам те.
— Лорд без земя — казах аз мрачно, все още ядосан от оскърбителния разговор с Гуинивиър.
— Земя се получава след победа — каза ми Бедуйн, — победата идва след битка, а битки, лорд Дерфел, ще има много тази година.
Бедуйн млъкна, тъй като вратата се отвори и в залата влязоха Ланселот и неговата свита. Бедуйн се поклони, аз само кимнах с глава. Кралят на Беноик сякаш се изненада, че ме вижда, но нищо не каза и отиде при Артър, който заповяда да бъде донесен още един стол на подиума.
— Да не би Ланселот да е вече член на съвета — гневно попитах аз Бедуйн.
— Той е крал — каза Бедуйн търпеливо, — не очакваш да стои прав, докато ние седим, нали?
Забелязах, че кралят на Беноик все още носеше превръзка на дясната си ръка.
— Надявам се, че раната ще попречи на краля да дойде с нас — казах аз кисело. За малко да призная пред Бедуйн как Гуинивиър поиска да приемем Ланселот да служи на Митра, но после реших, че новината може и да почака.
— Наистина няма да дойде с нас — каза Бедуйн. — Ще остане в Дурновария като командващ гарнизона на крепостта.
— Като какъв? — попитах аз високо и толкова гневно, че Артър се извърна да види за какво беше този шум.
— Ако крал Ланселот и неговите хора пазят Гуинивиър и Мордред — каза Бедуйн уморено, — хората на Ланвал и Лиуарч ще могат да се бият срещу Горфидид.
Епископът се поколеба, след това сложи слабата си ръка на рамото ми.
— Има още нещо, което трябва да ти кажа, лорд Дерфел — Бедуйн говореше тихо и внимателно — Миналата седмица Мерлин е бил в Инис Уидрин.
— С Нимю ли? — попитах аз нетърпеливо.
Той поклати глава.
— Той изобщо не е ходил за нея, Дерфел. Отишъл е на север, но защо и къде не се знае.
Белегът на лявата ми ръка започна да тупти.
— А Нимю? — попитах аз, но ме беше страх да чуя отговора.
— Все още е на Острова, ако изобщо е жива — Бедуйн замълча, после добави — Съжалявам, Дерфел.
Погледът ми се зарея из претъпканата зала. Нима Мерлин не беше разбарл за Нимю? Или беше предпочел да я остави сред мъртвите? Колкото и да обичах Мерлин, понякога си мислех, че той може да бъде най-жестокият човек на света. Щом беше посетил Инис Уидрин, той със сигурност беше разбрал, къде е затворена Нимю. Но въпреки това не беше направил нищо. Беше я оставил сред мъртвите. И изведнъж в мен се надигнаха страхове, които сякаш пищяха като умиращите деца в Инис Трийбс. Няколко секунди не можех нито да се помърдна, нито да проговоря, след това погледнах към Бедуйн.
— Галахад ще поведе моите хора на север, ако аз не се върна — казах му аз.
— Дерфел! — сграбчи той ръката ми. — Никой не може да се върне от Острова на мъртвите. Никой!
— И какво от това? — попитах аз. Защото ако цяла Думнония бъде превзета, това нямаше да има никакво значение. А Нимю не беше мъртва, знаех това, защото белегът на ръката ми пулсираше. И ако Нимю не значеше нищо за Мерлин, за мен не беше така. Аз се интересувах от нея много повече отколкото от Горфидид, от Аел, или от Ланселот с неговите нещастни амбиции да стане един от избраните служители на Митра. Аз обичах Нимю, независимо от нейните чувства към мен, и освен това тя ме беше избрала за свой защитник и беше оставила белега на лявата ми ръка винаги да ми напомня нашата клетва.