Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Нима думите на нашия благословен Господ ви забавляват, милейди?
— Просто съм щастлива, че съм тук — каза Игрейн смирено, — но наистина бих искала да знам какво е това „камила“.
— Всеки знае! — каза Сенсъм подигравателно. — Камилата е риба, голяма риба! Като сьомгата — добави той срамежливо, — която понякога вашият съпруг се сеща да изпраща на нас бедните монаси.
— Ще му кажа да изпрати пак — каза Игрейн, — със следващите пергаменти, които ще прати на Дерфел, а аз знам, че това ще стане скоро, защото кралят много държи на това сакско Евангелие.
— Така ли? — попита Сенсъм недоверчиво.
— Много държи наистина, милорд епископ — каза убедено Игрейн.
Тя е умно момиче, много умно, а и красиво. Крал Брочваел е голям глупак, ако има любовница при такава кралица, но мъжете винаги постъпват глупаво, когато става въпрос за жени. Поне някои мъже, а най-големият глупак сред тях, предполагам, е Артър. Скъпият Артър, моят господар, най-щедрият от всички, и това е разказът за неговия живот.
Беше странно да се прибера у дома, особено както изобщо нямах дом. Имах няколко златни огърлици, няколко украшения, но с изключение на брошката на Сийнуин всичко продадох, за да осигуря на хората си поне храна през първите няколко дни след завръщането ни в Британия. Всичко друго, което имах, остана в Инис Трийбс и сега вече беше част от съкровището на някой франк. Бях беден, бездомен, не можех да дам нищо на моите воини, дори и зала, където да се храним, но те не ми се сърдеха. Те бяха добри хора и бяха дали клетва да ми служат. И те като мен бяха оставили в Инис Трийбс всичко, което не можеше да се носи. И те като мен бяха бедни, но никой не се оплакваше. Каван просто каза, че войникът трябва да приема своите загуби, както приема и плячката — с лекота. Иса (едно селско момче, което беше невероятен копиеносец) се опита да ми върне тънката златна огърлица, която му бях дал. Каза, че не било справедливо войникът да носи златна огърлица, когато неговият началник не носи. Но аз не я взех. Тогава Иса я подари на момичето, което беше довел от Беноик, а на следващия ден момичето избяга с някакъв странстващ свещеник и неговите курви. В страната беше пълно с такива пътуващи християни. Те наричаха себе си мисионери. Почти с всеки един от тях вървеше по една група вярващи жени, които трябваше да помагат по време на християнските ритуали, но хората говореха, че всъщност свещениците ги използвали по-скоро, за да прелъстяват хора по пътищата и да ги покръстват в новата религия.
Артър ми даде замък близо до Дурновария, не ми го подари, защото той беше наследство на едно сираче на име Гилад, но Артър ме направи нейн настойник. Обикновено настойникът забогатява, а детето се разорява. Гилад беше едва на осем години и аз можех да се оженя за нея, ако исках и след това да я лиша от нейната собственост, или пък можех да продам ръката й на някой мъж, който иска да си купи булка, а заедно с нея и стопанството, но вместо това, както искаше Артър, аз живеех от рентите на Гилад и я оставих да расте на спокойствие. И въпреки това нейните роднини протестираха срещу моето назначаване. Седмица след като се бях върнал от Инис Трийбс и само два дни откакто бях отишъл в замъка на Гилад, един нейн вуйчо, християнин, подаде жалба срещу моето настойничество при Набур, християнския магистрат на Дурновария, като заявил, че преди смъртта си бащата на Гилад обещал на него настойничеството. Успях да запазя подаръка на Артър само благодарение на моите копиеносци, които заеха позиции в двора на замъка. Те бяха в пълно бойно снаряжение, върховете на копията им блестяха и тяхното присъствие някак успя да убеди вуйчото и неговите подръжници да се откажат от жалбата. Бяха повикани градските стражи, но един поглед към моите ветерани ги убеди, че може би имат по-важна работа другаде. Набур роптаеше, че върнали се войници безчинстват в мирен град, но след като ищците не се появиха в съда, той трябваше да отсъди в моя полза. По-късно разбрах, че вуйчото бил купил от Набур точно противоположното решение и че след това така и не успял да си върне парите. Аз назначих за управител на Гилад един от моите хора, Листан, който беше загубил стъпалото си в битка в горите на Беноик. И той, както и наследницата и нейното имение, преуспяха.
На следващата седмица Артър ме повика в Дурновария. Намерих го в залата на двореца, където обядваше с Гуинивиър. Той заповяда на слугите да донесат една кушетка и за мен и още храна. Навън в двора имаше тълпа просители.
— Горкият Артър — каза Гуинивиър — щом си дойде вкъщи и изведнъж всеки започва да се оплаква от своя съсед или да иска намаляване на рентата. Защо не се обръщат към магистратите тези хора?