Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Шумът от чакащите просители стана по-силен и Артър въздъхна при мисълта за работата, която го чакаше. Той отмести чашата с вино и погледна извинително.
— Ти заслужаваш почивка, лорд Дерфел — каза Артър като нарочно погали ушите ми с моята нова титла, — но уви, много скоро ще те помоля да поведеш копиеносците си на север.
— Моите копиеносци са ваши, лорд принц — казах аз.
Той начерта с пръст един кръг върху мраморната маса.
— Ние сме обградени отвсякъде с врагове — каза той, — но истинската опасност идва от Поуис. Горфидид събира армия, каквато Британия не е виждала. Тази армия много скоро ще тръгне на юг. Страхувам се, че крал Тюдрик няма стомах за такава битка. Трябва да пратя в Гуент колкото може повече копия, за да поддържам лоялността на Тюдрик. Сей може да задържи Кадуи, Мелуас ще трябва да направи каквото може срещу Сердик, а всички останали отиваме в Гуент.
— Ами Аел? — попита Гуинивиър многозначително.
— Ние сме в мир с него — настоя Артър.
— Той действа според заплащането — напомни Гуинивиър, — а Горфидид много скоро ще му предложи достатъчно пари.
Артър сви рамене.
— Не мога да воювам едновременно срещу Горфидид и срещу Аел — промълви той. — Ще ни трябват триста копия, за да задържим саксите на Аел, не да ги разгромим, забележете, а само да ги задържим. Ако тези триста копия не отидат в Гуент, Тюдрик ще бъде разгромен.
— И Горфидид знае това — подчерта Гуинивиър.
— Е и какво мислиш, че трябва да направя, любов моя? — попита я Артър.
Но Гуинивиър нямаше по-добър отговор от Артър, а отговорът на Артър беше просто да се надява и да се моли, че крехкият мир с Аел няма да бъде нарушен. Сакският крал беше купен с една каруца злато и повече не можехме да му дадем, защото в кралството не беше останало никакво злато.
— Можем само да се надяваме, че Гърийнт ще го задържи — каза Артър, — докато ние разгромим Горфидид.
Артър бутна назад своята кушетка и ми се усмихна.
— Почивай докато мине Лухназа, лорд Дерфел — каза ми той, — след това, щом бъде събрано зърното от полето, тръгваме на север.
Той плесна с ръце и слугите дойдоха да почистят масата и да пуснат чакащите просители. Докато прислужниците се суетяха в залата, Гуинивиър ме повика настрана.
— Може ли да поговорим? — попита тя.
— С удоволствие, лейди.
Принцесата свали тежката огърлица, подаде я на един от слугите, след това ме поведе нагоре по каменните стъпала, които водеха към една овощна градина. Там чакаха две от хрътките на Гуинивиър. Около падналите плодове жужаха оси и Гуинивиър заповяда на слугите да разчистят загниващите плодове, за да можем да вървим спокойно. Принцесата нахрани хрътките с пилешките кокали, останали от обяда, докато десетина слуги събираха в полите на дрехите си омекналите и загнили плодове. След това прислужниците изчезнаха и ни оставиха сами. Из цялата градина бяха издигнати плетени беседки, които щяха да бъдат украсени с цветя за празника Лухназа.
— Изглежда красиво — каза Гуинивиър, загледана в градината, — но бих искал сега да съм в Линдинис.
— Следващата година, лейди — казах аз.
— Тогава Линдинис ще бъде в развалини — отвърна тя мрачно. — Не си ли чул? Гундлеус го нападна. Не успя да завладее Каер Кадарн, но събори моя нов дворец. Това беше преди година — смръщи вежди Гуинивиър. — Надявам се, че Сийнуин ще го направи безкрайно нещастен, но се съмнявам, че ще успее. Тя е едно безцветно малко същество.
Слънцето се процеждаше през зелените листа и огряваше червената коса на Гуинивиър, а дърветата хвърляха сянка върху доброто й лице.
— Понякога ми се иска да бъда мъж — изненада ме тя.
— Наистина ли?
— Знаеш ли колко е непоносимо да седиш и да чакаш новини? — попита тя пламенно. — След две-три седмици вие всички ще отидете на север, а ние трябва само да седим и да чакаме. Да чакаме и да чакаме. Да чакаме, за да разберем дали Аел е нарушил думата си, дали огромната армия на Горфидид наистина е толкова голяма. — Гуинивиър замълча за миг. — Защо чака Горфидид? Защо не ни нападне още сега?
— Опълченците му събират реколтата — казах аз. — Всичко спира по време на жътва. Неговите хора ще искат да приберат своето зърно на сигурно място преди да дойдат за нашето.
— Можем ли да ги спрем? — попита тя рязко.
— По време на война — отговорих аз, — въпросът е не дали можем, а дали трябва да ги спрем. А ние трябва да ги спрем. (Или да умрем — помислих аз.)
Гуинивиър повървя мълчаливо, опитвайки се да отстрани възбудените кучета, които се бутаха в краката й.
— Знаеш ли какво говорят хората за Артър? — попита тя след малко. Аз кимнах.