Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Казваш „би трябвало“ — отбеляза Алтал. — Ако трябва да се обзаложа за успеха на тази операция, какъв е шансът да спечеля?
— Шансовете са приблизително петдесет на петдесет, или малко по-добри. Нали си съгласен обаче, че нямаме друг избор?
— Съгласен съм — въздъхна Алтал.
Гер доведе в палатката огненокосия Салкан и още от прага попита задъхано:
— Как е Елиар?
— По-добре е — отвърна Бейд и избърса бръснача в един парцал.
— Защо му бръснеш главата?
— Алтал трябва да стигне до кожата, а косата пречи.
— Когато Елиар дойде в съзнание, сигурно ще те подгони с тояга. Ще изглежда страшно смешен без коса — отбеляза Гер.
— Салкан, трябва да приготвим мехлем — каза Двейя на младия овчар чрез устата на Алтал. — Ще ни трябват някои листа и корени. Елиар е много тежко ранен и искаме да го опазим от инфекция.
— Разбирам какво ти трябва, господин Алтал — отвърна Салкан. — Налагало ми се е да лекувам ранени овце. Гласът ти обаче звучи много странно. Добре ли си?
— Случи се нещо, което не биваше да се случва — отвърна Двейя. — То ме изнерви. Какви растения използуваш за приготвянето на мехлем?
Салкан спомена няколко названия, които не говореха нищо на Алтал.
— Би трябвало да свършат работа — каза Двейя. — Опитай се да откриеш храст със зелени ягоди и ми донеси няколко от тях.
— Тези ягоди са отровни — предупреди младежът.
— Ще отстраним отровата — увери го Двейя. — Останалите съставки пък ще неутрализират остатъците от нея. Мехлемът от зелени ягоди опазва от инфекция и освен това спира кръвотечението. Ще ми трябват и още няколко растения за едно лекарство, което ще дадем на Елиар да изпие.
Двейя изброи на младия овчар необходимите й растения.
— Сигурен ли си в това, което правиш? — попита Салкан със съмнение.
— Съвсем. Вземи една кошница, Гер, и отиди с него. Зелените ягоди донесете веднага. Те трябва да врят по-дълго от останалите растения.
— Веднага, Еми — отвърна Гер и излезе заедно със Салкан.
— Сега разпали огъня, Алтал — каза Двейя, — и сложи вода да кипне. Веднага щом започне да пуска мехурчета, произнеси думата „гел“, за да я пречистиш.
— Аз пък си мислех, че думата „гел“ се използува при замразяване.
— В известен смисъл е така.
— Очакваш да замразя кипяща вода, така ли? Нищо няма да се получи.
— Ще се получи, любов моя, имай ми доверие. Става дума за начин на пречистване на водата. Ще повторим тази операция няколко пъти, докато приготвяме мехлема и лекарството, което ще дадем на Елиар, след като пробиеш дупките в главата му. Освен това ще трябва да измиеш ръцете си с това лекарство. Всичко трябва да е абсолютно чисто.
— Не те разбирам, Еми.
— Чистото е добро, а мръсното е лошо. Какво има за разбиране?
— Не ми се карай, Еми — промърмори Алтал.
— Това няма да ми остане завинаги, нали, Еми? — попита Алтал, след като огледа ръцете си. Бяха позеленели, след като ги изми в отварата. — Доста ще ми е трудно да обяснявам на хората защо ръцете ми са зелени.
— Зеленото ще се измие. Сега намажи тила на Елиар с мехлема и да почваме. Слушай ме много внимателно, Алтал. Няма да пробиваме главата на Елиар грубо, така че произнасяй думата „бер“ много тихичко. В началото трябва просто да пробиеш кожата. После ще стигнеш до един много тънък слой плът. Ще произнесеш отново думичката „бер“ и ще пробиеш и нея. С тази ленена кърпа изтрий кръвта и намажи още веднъж главата на Елиар със зеления мехлем преди да започнеш да пробиваш костта. Непрестанно промивай отвора, за да го почистиш от парченцата кост.
— Това вече ми го каза няколко пъти, Еми.
— Няма да ти навреди да го чуеш още веднъж. Искам да съм абсолютно сигурна, че знаеш какво трябва да направиш. Когато пробиеш костта, трябва веднага да спреш. Между черепната кост и самия мозък има здрава ципа. Промий още веднъж старателно раната, преди да пробиеш ципата. Имаш ли въпроси?
— Струва ми се, че вече всичко ми стана ясно, Еми.
— Добре. Започвай.
Яркочервената струя кръв опръска лицето на Алтал.
— Сърцето му е силно — отбеляза безстрастно Двейя, докато Алтал си бършеше очите.
— Откъде знаеш? — попита безмълвно Лейта: Алтал чу въпроса й в главата си.
— При всяко туптене на сърцето кръвта блика от главата му като фонтан.
— Доста сте хладнокръвни, както виждам — укори ги Алтал. — Все пак говорим за Елиар, а не за пробита кофа.