Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Кой е Коман? — попита княз Алброн.
— Един от слугите на Генд. Има дарба като моята. Това очевидно е дело на човек, който знае как трябва да се използува тази дарба. Между мен и основната сила е изградил бариера от шум и пиянски песни. От друга страна, скалите над пещерата поглъщат звуците, издавани от хората и конете. Можеше въобще да не усетя присъствието на тази голяма военна част, ако Коман не бе излязъл от пещерата, за да поговори насаме с прокудения жрец Арган. Не обичат Пехал и Гелта и имам впечатлението, че често се усамотяват, за да дадат израз на чувствата си към тях, обаче това в случая не е съществено. Сержанте, определено това е мястото. Още при зазоряване пияниците ще нанесат отвличащ удар. Ще стоят извън обсега на стрелите, ще вдигат шум и ще размахват факли, след което ще се оттеглят. Ще има още няколко подобни акции на други места. После, час или час и нещо след изгрева, онези, които се крият в пещерата, ще…
Лейта внезапно спря и изсъска:
— Почакайте! Нещо не е наред! — И в следващия миг изкрещя: — Пазете се! Те използуват своите врати!
Алтал бързо се извърна и видя зад траншеята кратък проблясък. Видя и Хном, отворил широко една врата, а зад него град, обхванат от пламъци. След секунда Гелта изблъска Хном и скочи в траншеята, като размахваше допотопната си каменна брадва.
— Елиар, пази се! — изкрещя Алтал.
Брадвата на Гелта обаче вече се стоварваше върху главата на младия арумец. Той се олюля и падна по очи на дъното на траншеята.
Гелта нададе победен вик, а Хном побърза да я улови за ръката и да я дръпне през отвратителния портал.
И в мига преди двамата да се скрият, от дълбоките подземия на Нагараш се разнесе тържествуващият глас на Генд:
— Е, Алтал, твоята работа май приключи, а?
Порталът изчезна, но подигравателният смях на Генд продължи да кънти в траншеята.
Глава 25
— Не! — изкрещя Андина, коленичи до неподвижния си любим, притисна го към себе си и зарида.
Алтал чу гласа на Двейя в главата си.
— Алтал, откъсни я от него, че само ни пречи!
— Той жив ли е? — попита безмълвно Алтал.
— Разбира се, че е жив! Хайде, прави каквото ти казвам!
Алтал решително откъсна ридаещата девойка от Елиар.
— Спри, Андина. — Стремеше се гласът му да звучи спокойно. — Не е мъртъв, а само ранен, така че престани да го тръскаш.
— Алтал, отмести се — нареди му Двейя. — Трябва да поговоря с Лейта.
Алтал усети как Двейя го изтласква от пътя си.
— Лейта — каза тя. — Това съм аз. Искам да правиш точно това, което ще ти кажа.
— Всичко това беше номер! — завайка се Лейта. — Длъжна бях да се сетя, след като всичко изглеждаше толкова лесно…
— Нямаме време да се занимаваме с това. Искам да разбера колко е сериозна раната на Елиар.
— Провалих се, Двейя! — изхлипа Лейта. — Всичко с тази пещера бе само капан, а аз паднах право в него!
— Престани! — прекъсна я сърдито Двейя. — Сега трябва да влезеш във физическия мозък на Елиар. Трябва да разбера какво точно става там.
Погледът на Лейта започна да блуждае.
— Там няма нищо, Двейя! — каза тя безпомощно. — Разумът му е напълно празен.
— Интересува ме не разумът, а мозъкът, Лейта. Проникни по-надълбоко. Заобиколи мислите и проникни още по-надълбоко. Ей така.
В главата на Алтал се стрелна поредица от неразбираеми образи.
— Нима това е възможно? — удивено попита Лейта.
— Просто го направи. Не спори с мен. Трябва да разбера колко сериозно е пострадал.
Бледото лице на Лейта се изкриви от напрежение.
— Не така — чу Алтал собствения си глас. През съзнанието му се мярнаха още образи.
— Разбирам — отвърна Лейта. — Никога не съм правила подобно нещо.
Погледът й се поуспокои.
— Виждам кръв — докладва тя. — Много е тъмно, но задната част на мозъка му кърви.
— Много силно ли кърви? На струи ли?
— Не на струи, но не и на капки.
— Точно това ме тревожи. Сержант Халор, ще трябва да го махнем оттам. Извадете го от окопа и го настанете в място, което е топло и добре осветено.
— Ти май сега не си Алтал, нали? — попита Халор, като се вгледа в лицето на приятеля си.
— Това съм аз, Халор. Използувам гласа на Алтал, защото не разполагам с време да се явя лично. Хайде, нареди на хората си да пренесат Елиар. И да не го друсат много.
— Вие можете ли да го излекувате, госпожо? Онази грозна вещица наистина го тресна по главата доста силно.
— Е, не чак толкова силно, Халор. Той успя да се извърне точно в момента на удара. Така или иначе, трябва да бързаме. Трябва да го пренесем на място, където можем да го лекуваме.
— На хълма е палатката на Гебел — каза Алброн. — Използуваше я като команден пункт, докато хората му копаеха.