Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Може би нещата не стоят точно така, княже — отвърна Елиар, стисна дръжката на Ножа и очите му се присвиха. — Струва ми се, че знам начин да се предотврати това, обаче преди това ще трябва да поговоря с Еми.
— Не усуквай, Елиар — изръмжа Халор. — Кажи какво точно имаш предвид.
— Всичко зависи от близостта на нашите врати с вратите на Нагараш — отвърна Елиар. — Ако те дойдат толкова близо, просто ще трябва да разтворя нашата врата срещу тяхната.
— Чудесна идея, Елиар! — язвително каза Андина. — В такъв случай вместо да нахълтат във Векти, ще нахълтат в Дома!
— Мога да се погрижа за това, Андина — каза Елиар. — Те дори няма да разберат къде се намират. Или по-точно, ще го разберат толкова, колкото го е разбрал капитан Дрегон. Те ще излязат от своята врата в Нагараш, ще преминат през моята врата и ще влязат в Дома, а оттам ще излязат през друга от моите врати, гледаща към подножието на хълма. Ако успея да сближа достатъчно тези три врати, по всяка вероятност ще има да щурмуват хълма цяло лято! — Елиар се засмя.
— Какво е толкова смешно, Елиар? — попита Халор.
— Струва ми се, че те въобще няма да забележат тази врата. Ако наглася вратите както трябва, стрелите, които отправят към нашите хора, ще се стоварят в основата на хълма. Така при всеки изстрел ще обстрелват собствените си резерви.
— Прекрасна идея! — ентусиазирано каза Гер. — В такъв случай на нашите хора няма да им се наложи да правят нищо. Просто ще стоят и ще гледат как лошите се самоизбиват.
— Струва ми се, че си губим времето — каза Халор. — По-добре да се заемем с работа. Лейта, успя ли да чуеш нещо?
— Сержанте, вие знаехте, че на половин километър оттук нагоре по реката има неколкостотин ансуйци, нали?
Халор кимна.
— Моите хора отдавна ги наблюдават. Строят салове. По всяка вероятност утре призори ще се спуснат по реката. Няма обаче да успеят да минат покрай нас. Гебел им е подготвил посрещане.
— По хълмовете от ансуйската страна има и конници.
— Това са конни патрули — каза Халор пренебрежително. — Не са опасни.
— Сега нека се придвижим два километра на изток, Елиар — каза Лейта.
Преходът бе толкова кратък, че Домът само се стрелна пред очите на Алтал, след което отново се озоваха в траншеята. Лейта се намръщи и каза:
— Усещам същите хора. Елиар, нека сега се преместим на десет километра.
— Добре — отвърна Елиар и ги преведе през врата, която очевидно бе видима само за него.
— Отново усещам същите хора — каза Лейта. — Усещам ги по-слабо, но пак са те. Елиар, да се преместим на петнадесет километра. Изглежда, мога да чувам много по-надалеч, отколкото бях предполагала.
— Сигурна ли си, че не си пропуснала никого? — попита Халор.
— Ако имаше някой в близост до нас, непременно щях да го чуя — увери го Лейта.
За кратко време провериха сто километра, но Лейта не усети нищо по-значимо от конните патрули.
Едва към полунощ възкликна доволно.
— Открих ги! — заяви тя и в следващия миг се намръщи. — Не, сержанте. Това не е основната част на войската, за която говорехте. Открих само триста или четиристотин души, които, изглежда, се веселят.
— Това е стар ансуйски обичай — каза Халор. — Не си спомням някога ансуйски войници да са щурмували крепост трезви. Обикновено са силно пияни, когато нападат.
— Ако са само четиристотин души, очевидно става дума за част за отвличащ маньовър, Халор — предположи княз Алброн.
— Възможно е — съгласи се Халор. — Да продължим.
— Почакайте! — извика внезапно Лейта.
— Какво има? — попита Алтал.
— Току-що докоснах Пехал! — изсъска Лейта. — И Гелта!
— Къде? — попита Халор.
— Не съм сигурна. Почакайте малко.
Лейта вдигна очи към звездите.
— Едва ли са там, Лейта — каза Андина.
— Тихо! — отвърна Лейта. — Опитвам се да се извися над пиянските брътвежи. — После се намръщи и отново се съсредоточи. След малко се усмихна. — Умно са го измислили! — Каза го почти с възхищение.
— Какво кроят? — попита я Алтал.
— Открих огромна пещера. Намира се на около километър зад тези хълмове. В нея има хиляди хора и коне. Усещам, че основното им нападение ще започне оттам. Ще започне обаче едва след изгрев слънце. Онези, които почти са се напили до безсъзнание и са в близост до нашите окопи, дори и не подозират за съществуването на тази сила. Мислят си, че предстои отвличащ маньовър, в който ще участвуват само те. Сержант Халор, според мен зад цялата тази работа стои Коман.