Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Помисли си за работата на Хуго Хирцфелд, за кода, който той беше скрил в руните. Сега разбираше защо Болдрик иска да ги има на всяка цена. Защото те обещаваха съвършенство. „Твърде красива, за да умре, и твърде чудовищна, за да я пуснеш на воля.“
А чудовищното определено не плашеше Болдрик. Та той го влагаше в собственото си семейство. И сега, когато разполагаше с кода на Хуго, каква щеше да е следващата му стъпка? Особено с дишащата във врата му Сигма? Нищо чудно, че толкова отчаяно се интересуваше от Пейнтър Кроу.
Стигнаха до друга врата. Помещението зад нея сигурно беше огромно, защото вратата отстоеше на значително разстояние от зародишната лаборатория. Грей прочете табелката.
Спогледаха се с Марша.
— Не е било „серум“ — каза Грей.
— Зерум — прочете Марша и поклати неразбиращо глава.
Грей използва откраднатата карта. Индикаторите светнаха в зелено, ключалката се освободи и той бутна вратата. Осветлението в стаята се включи. Въздухът миришеше слабо на ръжда с намек за озон. Подът и стените бяха тъмни.
— Олово — каза Марша, след като докосна стената.
На Грей това не му хареса особено, но му беше нужна още информация. Огромното помещение приличаше на склад за опасни отпадни продукти. По стените имаше рафтове. На рафтовете бяха наредени жълти четиридесетлитрови цилиндрични контейнери с числото 525, щамповано отстрани.
Вече си беше помислил, че може да става въпрос за биологично оръжие. Или пък контейнерите съдържаха някакво ядрено вещество, отпадъци от ядрен синтез? Защо стаята беше облицована с олово?
Марша сякаш не беше разтревожена. Приближи се до рафтовете. Под всеки контейнер имаше етикетче.
— Албания — прочете тя, после пристъпи към следващия контейнер. — Аржентина.
Следваха имената и на други страни, по азбучен ред.
Грей плъзна поглед по рафтовете. Имаше поне сто контейнера.
Марша хвърли поглед към него. Той разбра внезапното притеснение в погледа й.
„О, не…“
Забърза навътре покрай рафтовете, оглеждаше ги, спираше периодично да прочете поредния етикет.
БЕЛГИЯ… ГЪРЦИЯ… ИТАЛИЯ…
Затича нататък.
Накрая стигна до мястото, което търсеше.
САЩ…
Спомни си какво беше дочула Марша, нещо за Вашингтон. За вероятно нападение. Погледът му отново се плъзна по редиците контейнери. Не само Вашингтон беше под заплаха. Поне не още. Грей си спомни интереса на Болдрик към Пейнтър, към Сигма. Те бяха най-непосредствената заплаха за него.
Болдрик явно беше ускорил плановете си.
Мястото на рафта над етиката с надпис САЩ беше празно.
Съответният контейнер със Зерум 525 липсваше.
— Време на пристигане, МедСтар? — попита диспечерът по радиото. Седеше пред големия програмен екран в болницата с безжични слушалки на главата.
От хеликоптера отговориха с припукване:
— На път сме. До две минути сме при вас.
— От Спешното искат последна информация. — Вече всички знаеха за стрелбата на улицата с посолствата. Бяха задействани протоколите при нарушена вътрешна сигурност. Цареше хаос и объркване.
— Медицинският персонал на посолството е установил смъртта на двама души още на място. Южноафриканци, включително посланикът. Но и двама американци са пострадали.
— Статут?
— Единият е мъртъв, другият — критичен.
14.
Менажерия
Фиона стоеше до вратата, стискаше тазера и се ослушваше. Към стълбищната площадка на първия етаж се приближаваха гласове. Момичето се задушаваше от непреодолим страх. Всички резерви на адреналин, които я бяха поддържали през последните двайсет и четири часа, вече бяха на привършване.
Овързаният пазач, онзи, който я беше ощипал, лежеше със запушена уста зад нея. Наложило се беше да му пусне още един заряд, когато започна да идва на себе си и да стене.
Гласовете се приближаваха към скривалището й.
Фиона се напрегна.
Къде беше Грей? Нямаше го вече почти цял час.
Приближаваха се двама души. Фиона позна единия глас. Русата кучка, която беше порязала дланта й. Ишке Вааленберг.
— Ключовите карти — сърдито каза Ишке. — Сигурно съм си загубила моите, като паднах.
— Е, мила zuster, вече си на сигурно място у дома.
Zuster. Сестра. Значи другият беше брат й.
— За всеки случай ще променим кодовете — добави той.
— И никой не е намерил двамата американци и момичето?
— Удвоихме наблюдението по границите. Сигурни сме, че още са на територията на имението. Ще ги намерим. А grootvader има една изненада за тях.