Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Кат се приближи. Дебел захранващ кабел излизаше от върха й и лежеше намотан на пода.
Посланикът забеляза какво е привлякло погледа й.
— Настроена е автоматично да бие в определени часове на деня. Истинско чудо на инженерните науки. Ако погледнете вътре в нея… о, механизмът е удивителен! Като на най-скъп ролекс.
Кат се обърна към Логан. Шефът й беше блед като платно. И той като Кат беше разглеждал скиците, които Анна Споренберг беше направила на оригиналната Камбана. Тази тук беше точен неин дубликат. И двамата бяха прочели за смъртоносната радиация, която можеше да излъчва това устройство. Радиация, която водеше до лудост и смърт. Кат плъзна поглед към големия прозорец. От тази височина се виждаше белият купол на Капитолия.
Казаното от посланика сега й вдъхна неописуем ужас.
„Сто златни камбани… дарени на посолства по целия свят.“
— Инсталира я специален техник — продължи посланикът, вече с леко отегчение, като знак, че разговорът се приближава към края си. — Сигурно е тук някъде.
Вратата на салона зад тях щракна.
И тримата се обърнаха.
— А, ето го и него — каза Хуриган. Гласът му замлъкна, когато видя автомата в ръката на новодошлия. Косата му беше руса до бяло. Дори и от другия край на стаята Кат различи тъмната татуировка върху ръката, която държеше оръжието.
Наведе се светкавично към кобура на глезена си.
Без да каже и дума, „техникът“ откри огън и куршуми засипаха стаята.
Задрънча счупено стъкло, цепеше се дървесина.
Обсипана от рикошети, златната камбана звънтеше ли, звънтеше.
Вратите на асансьора се отвориха на седмото подземно ниво. Грей излезе пръв с пушката в ръце. Огледа и двете посоки на сивия коридор. За разлика от скъпите ламперии и ръчно изработените мебели в жилищната част на господарската къща, това подземно ниво беше осветено с флуоресцентни лампи и съобразено най-вече със стерилността — изтъркан до блясък линолеум на пода, сиви стени и ниски тавани. Гладки стоманени врати с присвяткващи електронни ключалки се редяха покрай едната страна на коридора. Вратите от другата страна изглеждаха по-обикновени.
Грей опря длан на една от тях.
Вратата вибрираше. Чуваше се и ритмично жужене.
Генератор? Доста голям при това.
Марша пристъпи до него и прошепна:
— Май слязохме твърде ниско. Това тук ми прилича повече на склад и комунални системи.
Грей беше съгласен с нея. И все пак…
Обърна се и се приближи до една от заключените стоманени врати.
— С което стигаме до въпроса какво складират.
Табелката на вратата гласеше: EMBRYONAAL.
— Ембрионна лаборатория — преведе Марша.
Примижа и раздвижи бинтованата си ръка.
Грей прокара картата на Ишке през четящото устройство. Индикаторните светлинки примигнаха в зелено и магнитната ключалка се освободи с прещракване. Грей бутна вратата навътре. Беше преметнал пушката през рамо и бе извадил пистолета.
Флуоресцентните тръби над тях примигнаха, после засветиха стабилно.
Влязоха в дълга поне четиридесет метра зала. Въздухът беше студен и пречистен. Едната стена беше заета от пода до тавана с фризери от неръждаема стомана. Жужаха компресори. Покрай другата стена имаше стоманени колички, бутилки с течен азот и голяма микроскопска маса, свързана с множество кабели към миниатюрна маса за дисекции.
Изглежда, се бяха озовали в нещо като крионична лаборатория.
На голямо бюро в центъра на помещението имаше компютър. Скрийнсейвърът примигваше от плазмения монитор. Сребърен символ се въртеше бавно на черен фон. Познат символ. Грей го беше виждал — на пода в замъка Вевелсбург.
— Черното слънце — измърмори той.
Марша го погледна.
Грей посочи въртящото се слънце на екрана.
— Това е символът на Химлеровия Черен орден, мистична сбирщина окултисти от обществото „Туле“ и учени, вярващи в теориите за свръхчовека. Сигурно и Болдрик е бил член.
Грей усещаше, че кръгът се е затворил. От прадядото на Райън до това тук. Кимна към компютъра.