Черният орден

Марша се оживи и се върна към главната директория.

— Това обяснява някои неща. Hersenschim. Което се превежда като „химера“. Биологичен термин за организъм с генетичен материал от повече от един животински вид, получен чрез присаждане при растенията или чрез влагане на чужди клетки в ембрион. — Тракаше с една ръка по клавиатурата, без да сваля поглед от екрана. — Но с каква цел?

Грей се изправи и отново плъзна поглед по ембрионалната лаборатория. Имаше ли някаква разлика между това тук и вмешателството на Болдрик в цвета на орхидеите и формата на дръвчетата бонзай? Не беше ли просто още един начин да контролираш природата, да я манипулираш и променяш според собствената си представа за съвършенство?

— Хмм… — измърмори Марша. — Странно.

Грей се обърна към нея.

— Какво?

— Както казах, тук има човешки ембриони. — Погледна през рамо към Грей. — Според генеалогичните препратки всички тези ембриони са генетично свързани с Вааленбергови.

Нищо чудно. Грей вече беше забелязал приликата между младите представители на семейството. Семейният патриарх беше бърникал в гените им от поколения.

Но явно не това беше странната част.

Марша продължи:

— При всеки от вааленберговите ембриони има препратка към поредици от стволови клетки, които на свой ред се проследяват до Crocuta crocuta.

— Хиените?

Марша кимна.

Колкото повече му се изясняваха нещата, толкова по-голям ставаше ужасът му.

— Казваш, че е влагал стволови клетки от собствените си деца в онези чудовища? — Грей не успя да скрие потреса си. Нямаха ли край жестокостта и арогантността на този човек?

— И това не е всичко — каза Марша.

Стомахът на Грей се повдигна в предчувствие за онова, което щеше да каже англичанката.

Марша посочи сложна схема, която се беше появила на екрана.

— Според това тук стволови клетки от хиените са вложени в следващото поколение човешки ембриони.

— Господи!

Грей си спомни как Ишке беше спряла нападащата хиена само с жест. Значи тайната не се криеше само в отношенията господар — куче. Двете си бяха семейство, роднини. Болдрик беше имплантирал клетки от мутиралите хиени в децата си, един вид кръстосано опрашване като при орхидеите, които отглеждаше.

— Но и това не е най-лошото… — подхвана Марша, пребледняла и потресена до дън душа. — Вааленбергови са…

Грей я прекъсна. Беше чул достатъчно. Търсенето им още не беше приключило.

— Трябва да продължим нататък.

Марша погледна с неохота към компютъра, но все пак кимна и стана. Излязоха от чудовищната лаборатория и продължиха по коридора. На следващата врата имаше табелка с надпис FOETUSSEN. Зародиши. Грей продължи нататък, без да спира. Нямаше желание да вижда ужасите, които се криеха зад тази врата.

— Как постигат тези резултати? — попита Марша. — Мутациите, успешните химери? Явно имат някакъв начин да контролират генетичните манипулации.

— Сигурно — измърмори Грей. — Но не са го усъвършенствали напълно… не още.