Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Не че Кат имаше нещо против.
В кобур на глезена й кротуваше малък пистолет.
Слезе от колата и изчака Логан. Четири извити колони поддържаха изящен парапет с герба на Южна Африка. Портиерът отвори непрозрачната стъклена врата.
Като първи заместник-директор, Логан мина напред. Кат вървеше на две крачки след него и наблюдаваше улицата. Като се имаше предвид с какви пари разполагаха Вааленберг, всеки можеше да е на заплата при тях… а това включваше и посланика Джон Хуриган.
Преддверието беше просторно. Секретарка в спретнат син костюм ги поведе по коридора.
— Посланик Хуриган ще слезе всеки момент. Ще ви заведа в кабинета му. Да ви предложа чай или кафе?
Логан и Кат отказаха.
Въведоха ги в богато обзаведена стая с ламперия от пода до тавана. Всички мебели — бюра, библиотеки, масички — бяха изработени от същото дърво. Миризливо дърво, типично за Южна Африка, толкова рядко, че вече не го изнасяха.
Логан седна до бюрото. Кат остана права.
Не се наложи да чакат дълго.
Вратите се отвориха и в кабинета влезе висок слаб мъж с пясъчноруса коса. И той беше със син костюм, но сакото носеше преметнато през едната си ръка. Кат реши, че небрежният маниер е нарочен, с цел да създаде впечатление за любезност и желание за сътрудничество. Също като срещата им тук, в личния кабинет на посланика.
Нямаше да се хванат.
Докато Логан ги представяше, Кат огледа стаята. Имаше достатъчно опит в разузнавателните служби и знаеше, че разговорът им тук ще бъде записан. Оглеждаше стаята и се опитваше да отгатне къде са скрити камерите.
Посланик Хуриган най-после седна на мястото си.
— Дошли сте да питате за имението Вааленберг… или така поне ме информираха. С какво мога да ви помогна?
— Имаме основания да вярваме, че човек на служба при тях е свързан с едно отвличане в Германия.
Очите на посланика се разшириха наистина убедително.
— Смаян съм да чуя такова обвинение. Нищо такова не е стигнало до нас от германските служби за сигурност, Интерпол или Европол.
— Източниците ни са сигурни — настоя Логан. — Молим единствено за съдействие от страна на вашите „скорпиони“ на местна почва.
Кат наблюдаваше с интерес дълбоко замисленото изражение, което посланикът изписа на лицето си. Скорпионите бяха южноафриканският еквивалент на ФБР. Едва ли можеше сериозно да се очаква сътрудничество от тяхна страна. Логан просто се надяваше да отстрани тях и подобните им организации от пътя на Сигма. Макар че не можеха да се надяват на съдействие срещу такъв мощен политически играч като клана Вааленберг, с повечко натиск можеха да отклонят поне пряката политическа помощ от страна на правителствените агенции. Дребна отстъпка, но пък можеше именно тя да наклони везните.
Кат остана права, наблюдаваше бавния танц, изпълняван от двамата мъже, танц, в който всеки се опитваше да спечели максимално предимство.
— Уверявам ви, че семейство Вааленберг се отнасят с голямо уважение към международната общност и агенции. Семейството неведнъж е подкрепяло благотворителни проекти от международен мащаб и фондации с нетърговска цел по целия свят. Даже наскоро, като акт на щедрост, дариха на всички южноафрикански посолства и консулства по света златни церемониални камбани по случай стогодишнината от първата изсечена в Южна Африка златна монета.
— Всичко това добре, но не означава…
Кат прекъсна шефа си и се обади за пръв път:
— Златни камбани ли казахте?
Хуриган я погледна.
— Да, дар от самия сър Болдрик Вааленберг. Сто позлатени камбани с герба на Южна Африка по случай стогодишнината. Нашата в момента я инсталират в салона на четвъртия етаж.
Логан и Кат се спогледаха.
— Дали ще е възможно да я видим? — попита Кат.
Странният обрат в разговора притесни посланика, но той така и не успя да измисли основателна причина да отхвърли молбата им, а ако питаха Кат, сигурно се надяваше, че тази малка отстъпка може да му даде предимство в тихата дипломатическа битка, която водеха.
— С радост ще ви я покажа. — Той стана и си погледна часовника. — Но ще трябва да побързаме. Предстои ми среща на закуска, за която не бива да закъснявам.
Както беше предположила Кат, Хуриган беше решил да използва отклонението като повод да сложи по-рано край на разговора, да се измъкне, без да е поел каквито и да било ангажименти. Логан я изгледа смръщено. Дано да беше права, иначе…
Качиха се на асансьор и с него стигнаха до последния етаж на сградата. Минаха по коридори, украсени с произведения на изкуството и изделия на южноафриканските занаяти. Последният коридор ги отведе в просторен салон, който приличаше повече на музей, отколкото на жилищно помещение. Имаше изложбени витрини, дълги маси и масивни ракли с ръчно набити месингови орнаменти. Огромен прозорец на едната стена разкриваше гледка към задния двор и градините на посолството. А в единия ъгъл висеше голяма златна камбана. Изглежда, скоро я бяха извадили от сандъка й, защото по пода още се валяха парчета от меките подложки. Самата камбана беше висока един метър и наполовина толкова широка в долната си част. Южноафриканският герб беше щампован в метала.