Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Ама разбира се — забравих колко приличаш на майка си, а тя и до ден днешен едва ми стига до рамото. Въпреки това успява да извика у хората впечатлението, че е висока.
Той се поклони пред осиновителката й. Тя бе го гледала досега мрачно и подозрително, но прие поклона му с примирение.
— Благословен да бъде този дом и стопанката му — каза той тихо.
— Благословен да бъде и пътникът, който почете нашето огнище — отвърна Беток, — но не мисля, че вестта, която носиш, е благословия за нас.
— Тъй ми се струва и на мен — допълни Нейтен, който тъкмо влизаше през вратата.
Докато Нейтен закачаше наметалото си, Беток наля ябълково вино в една дървена чаша и го предложи на госта, като добави:
— Все пак, бъди добре дошъл. Вечерята скоро ще е готова. — И тя отново се обърна към котлето, което вреше на огъня, а Вивиан отиде да извади дървени те блюда, в които се хранеха.
— И тъй — поде Нейтен, — какви новини ни носиш?
Вивиан спря с блюдо в ръка, за да чуе думите на госта.
Талиезин въздъхна.
— Анара, дъщерята на Повелителката, умря преди месец.
„Сестра ми“, каза си Вивиан и се зачуди дали не е редно да скърби — но не можеше, защото изобщо не си я спомняше.
— Онази, която се омъжи за сина на Вортигерн ли? — попита тихо Беток.
— Не, това беше Идрис, но и тя почина, казват, при раждане — поклати глава мъжът й и се обърна отново към Талиезин. — Тъжни вести ни носиш… — и зачака, очевидно не разбирайки защо бардът е тръгнал на такъв далечен път, само за да им съобщи скръбната вест.
— Ана, Повелителката, ме изпраща да прибера Вивиан обратно на Авалон… — каза Талиезин.
— Но моят дом е тук! — възкликна Вивиан, гледайки объркано ту баща си, ту барда.
Лицето на Талиезин бе сериозно и спокойно.
— Знам. Но господарката Ана има нужда от теб.
— Татко! Кажи му, че няма да ме пуснеш! — проплака Вивиан.
Талиезин изгледа стреснато по-възрастния мъж.
— Нищо ли не си й казал?
— Какво да ми каже! — извиси се гласът на Вивиан. — За какво говори той?
Нейтен се изчерви и отвърна, отбягвайки погледа й:
— Че не съм ти баща. Нямам право да те задържам тук и това е истината, която се надявах никога да не трябва да призная пред теб.
Тя се обърна рязко към него.
— Чия дъщеря съм тогава? Казваш, че не си ми баща. Може би сега ще се окаже, че Повелителката не ми е майка?
— О, не, тя е твоя майка, не бива да се съмняваш нито за миг — отвърна мрачно Нейтен. — Тя ни подари тази къща — на Беток и на мен, когато те повери на грижите ни, и ни обеща, че земята тук ще бъде наша завинаги, а ти ще си останеш наша дъщеря, освен ако по някаква нещастна случайност и двете ти сестри не починат, без да оставят жива дъщеря след себе си. Щом най-голямата, която тя задържа при себе си, за да бъде обучавана за жрица, е умряла, е редно ти да се върнеш, за да заемеш мястото й. Ти си единствената жива дъщеря и наследница на майка си.
Вивиан усети, че кръвта се дръпна от лицето й.
— И няма никакво значение дали аз искам да се върна или не?
— Когато Авалон ни призове, нашите желания губят стойност — каза меко Талиезин. — Съжалявам, Вивиан.
Дребното, слабичко момиче се изправи гордо, преглъщайки сълзите си.
— Разбирам, че ти нямаш никаква вина. Кога тръгваме?
— Бих потеглил незабавно, но нещастното ми муле трябва да си почине. Тръгваме утре призори.
— Така скоро! — Вивиан поклати глава. — Защо майка ми не ме предупреди малко по-рано?
— Мила моя, смъртта не предупреждава никого. Ти си достатъчно голяма, за да започнеш веднага с обучението си, а след някой и друг ден пътищата ще бъдат напълно непроходими. Ако не те отведа веднага, няма да можеш да стигнеш до Авалон преди пролетта.
Когато Вивиан се изкатери по стълбата, за да започне да събира багажа си, сълзите веднага рукнаха по бузите й. Изведнъж се почувства като осиротяла — сам-самичка на света. Беше й ясно, че майка й я вика не защото тъгува за нея, а защото нуждата го налага. Авалон беше прекрасна мечта, но Вивиан не искаше да напусне мъжа и жената, които бяха единственото семейство, което познаваше. Не искаше да напусне и скалистия остров, който толкова отдавна се бе превърнал за нея в роден дом.
Талиезин седеше пред огъня с чаша греяно ябълково вино в ръка. Беше спал спокойно и на топло — за първи път от много дни насам. В този дом наистина цареше покой. Ана бе постъпила добре, като бе дала дъщеря си за отглеждане на Нейтен. Наистина бе жалко, че момичето не можеше да си остане тук. И спомените му изплува ликът на Повелителката — такава, каквато я бе видял на тръгване — с чело, набраздено от нови бръчки и устни, плътно стиснати над изострената брадичка. Дребна, грозновата жена, биха казали много хора, но от мига, когато Талиезин се бе присъединил към братството на друидите преди двадесетина години, за него тя бе живото въплъщение на Богинята.