Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
— Заловихме го, докато спеше. Събуди се и се съпротивляваше отчаяно, но все пак успяхме да се справим. Той… той е в окови, както ти нареди, господарю.
Раджаста кимна уморено.
— Да се претърси домът му и Сивия храм — намерете всичко, което доказва с какви магии се е занимавал.
В същия миг в стаята влезе Върховният управител Талканон и се озърна с проницателния си поглед, от който не оставаше нищо скрито. Раджаста се обърна към него и го поздрави церемониално.
— Най-сетне имаме ясни доказателства — каза той, — и можем да заловим виновниците — защото знаем всичко!
Талканон пребледня леко.
— Какво е това „всичко“?
Раджаста не разбра причината за безпокойството му.
— Да, знаем имената на виновниците, Талканон. Боя се, че злото с достигнало дори до твоя дом; Домарис е жива, но не знаем още колко й остава; а Деорис… Деорис се отрече от злото, на което е служила, и ще ни помогне да се справим с тези… тези демони с човешки лица!
— Деорис? — Талканон го гледаше невярващо. — Какво говориш?
Той избърса разсеяно потта от челото си и с огромно усилие се овладя. Когато проговори, гласът му звучеше твърдо и спокойно:
— Дъщерите ми отдавна са навършили възрастта, от която човек сам отговаря за постъпките си — каза той, — Нямах никаква представа за това, Раджаста. Но разбира се, и аз, и всички, които са под мое нареждане, сме на услугите ти, за да приключиш това дело, Пазителю.
— Добре казано — и Раджаста започна да обяснява на Талканон какво иска от него.
Но зад гърба на Върховния управител Рагамон и Кадамири размениха тревожни погледи.
3.
— Майко Изоуда!
Старата жрица се усмихна добросърдечно на Елара. Като видя, че трепери и забеляза ужаса, изписан на лицето а, тя каза меко:
— Не се страхувай, дъще, Великата майка бди над теб в този час. Дойде ли времето, Елара?
— Не, не, майко, аз съм добре — отвърна забързано Елара, — но господарката Домарис…
Старата жена пое рязко дъх.
— Дано боговете имат милост над нея — прошепна тя. — Какво става е Домарис, Елара?
— Нямам право да ти кажа, майко — свърна също Той тихо Елара. — Моля те, отвели ме при жрицата Карахама…
— При Върховната жрица? — но като видя отчаяното лице на Елара. Изоуда реши да не я разпитва повече и незабавно я поведе по една алея. Стигнаха до една пейка, поставена в сянката на високо дърво, и старата жена каза:
— Почакай тук, дъще, и си почини, защото и твоето дете ще да пострада; днес слънцето е много силно. Аз ще потърся Карахама; така ще дойде по-бързо, отколкото ако пратя някоя прислужница.
Изоуда не изслуша благодарностите на Елара, а забърза обратно към сградите на Храма. Елара поседя на пейката, но беше прекалено тревожна и нетърпелива, прекалено уплашена, за да се отпусне и да си почива, както и бе наредила майка Изоуда, Тя стана и закрачи напред-назад, кършейки пръсти.
Елара знаеше, че Домарис се намира в смъртна опасност. Беше служила в Храма на Каратра и имаше някакви, макар и съвсем повърхностни познания — но и те бяха достатъчни, за да разбере, че след като Домарис имаше болки от толкова дълго време, ако всичко бе наред, детето би трябвало да се с родило отдавна.
Предупреждението на Раджаста отекваше страховито е мислите й. Майката на Елара бе дойка на Домарис и двете момичета бяха израснали заедно. Елара служеше на Домарис по своя воля и считаше работата си не за дълг, а за привилегия. Би рискувала живота си за млечната си сестра, без да се замисли, но думате на Раджаста я възпираха:
„Тя е омърсена… Ти имаш добро сърце, но такова нещо не мога да позволя. Нямаш право да излагаш на опасност живота на нероденото си дете… да обременяваш с това съвестта на Домарис! Нека да не й тежи и смъртта на детето ти!“
Тя се обърна рязко, дочула стъпки по пътеката зад себе си. Пред нея стоеше една съвсем млада жрица; тя хвърли поглед, изпълнен с презрително безразличие, към простата дреха на Елара, и каза:
— Майка Карахама е готова да те приеме.
Разтреперана, Елара последва жената, която я отведе в жилището на Карахама. Елара коленичи.
Карахама любезно я подкани да се изправи.
— От чие име идваш. За дъщерите на Талканон ли?
— О, господарке — проплака Елара, — страшно светотатство е било извършено, и Домарис не може да бъде доведена и Дома на Идващия живот и Деорис няма право да й помага при раждането! Раджаста каза, че тя… тя е осквернена. Открили я в подземията, при саркофага на Безименния бог… — жената заплака на глас и не чу нито ахването на майка Изоуда, нито възмутения възглас на младата жрица. — О, господарке, ти си Велика жрица! Ако ти разрешиш… моля те, моля те, прояви милост!