Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
Отнякъде до ушите му долетя стенание и отекна в лепкавия мрак, на Раджаста не можа да определи посоката, откъдето го чу. Обърна се и се огледа около себе си с див поглед, почти обезумял от ужас при мисълта за това, което би могъл да види. Отново чу стенание и най-сетне видя смътните очертания на женска фигура, която лежеше сгърчена, потънала в огнените вълни на разпиляната си коса, пред саркофага…
— Домарис! — името се откъсна от устните му кат ридание. — Домарис! Домарис!
С един скок Раджаста се озова до отпуснатото, разтърсвано от безпощадни болки тяло. Зави му се свят и затвори за миг очи; никога досега не бе осъзнавал обичта си към Домарис така, както сега — докато я държеше умираща в прегръдките си.
Раджаста вдигна гневно глава, сякаш се изправяше пред невидим против!
„Не, тя не се е провалила!“ Мисълта го доведе до състояние, граничещо в екзалтация. „Силата бе разкъсала оковите си, но отново е била върната в своя затвор, макар и със сетни усилия. Последиците от светотатството са предотвратени — но каква е цената, която ще трябва да плати Домарис? Не смея да я оставя нито за мит, нито дори, за да повикам помощ. А и по-добре ще е да умре отколкото да роди детето си тук!“
Когато успя да подреди мислите си, той се наведе и вдигна безжизненото тяло на ръце. Не беше никак лека, но Раджаста, воден от силата на гнева си, почти не почувства тежестта на товаря. Говорете й кротко, и въпреки че Домарис отдавна не бе в състояние да чува, гласът му проникваше в помрачения й разум тя не се съпротиви, когато той я понесе обратно към безкрайното стълбище и тръгна нагоре с нея, тласкан от ожесточено упорство. Дишаше тежко, а лицето му имаше такъв израз, какъвто никой от хората, които познаваше, не би могъл да си представи. Вдигна глава към невероятно далечния изход; устните му потрепнаха, той си пое цялото дъх — и тръгна нагоре.
Четвърта глава
ЗАКОНЪТ НА ХРАМА
1.
Елара работеше в градината и си тананикаше нещо. Когато Пазителят се появи с безжизненото тяло на Домарис в ръце, тя изпусна вазата, в която подреждаше цветя, и хукна към него. Не каза нищо, само широко отворените й очи ставаха все по-уплашени, докато му отваряше вратата, разчистваше разхвърляните възглавници и му помагате да положи Домарис на дивана.
Лицето на Пазителя беше сиво от изтощение. Той се изправи и постоя така, докато успокои дишането си Елара, забелязала състоянието му, бързо му поднесе стоп, но той се сопна раздразнено:
— Погрижи се за господарката си!
— Жива е — каза бързо робинята, но се подчини на заповедта на Раджаста, наведе се над Домарис и затърси пулса й. Когато го напипа, кимна успокоено, изпрани се и затърси нещо в един шкаф, извади шишенце, пълно с ароматна течност и го поднесе под носа на Домарис.
След малко — макар че времето се стори безкрайно дълго на Раджаста и Елара — Домарис простена и клепачите и потрепнаха.
— Домарис… — прошепна Раджаста.
Зениците й бяха разширени, очите й гледаха някъде в пространството и тя явно не забелязвайте нито жреца, нито робинята. Простена отново и спазматично започна да свива пръсти, сякаш се опитваше да се вкопчи в нещо невидимо. Елара пое нежно ръцете й в своите и едва сега започна да оглежда ужасено разкъсаната й дреха, издраните и насинени ръце и лице, големия, яркочервен белег на слепоочието й.
И веднъж Домарис изкрещя:
— Не, не! Не искам нищо за себе си, но… Не, те ще ме разкъсат! Пуснете ме! Махни ръцете си от мен… Арват! Раджаста! Татко, татко… — и тя застена.
Елара притисна главата й към гърдите си и зашепна успокоително:
— Господарка, всичко е наред, сега си на сигурно място, никой няма да ти причини зло!
— Тя бълнува, Елара — каза уморено Раджаста.
Елара намокри една кърпа, и започна много внимателно да попива спечената кръв по челото и слепоочията на господарката си. Няколко робини се бяха скупчили на вратата на стаята и гледаха ужасено, без да смеят да влязат. Само присъствието на жреца ги възпираше да не задават въпросите, които напираха на устните им. Елара им махна да си вървят, после се обърна към Раджаста и го загледа уплашено.
— Господарю Раджаста, какво в името на всички богове се е случило с нея?