Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
Без да чака отговор, тя отново се наведе над Домарис и започна да сваля полека разкъсалата й роба. Раджаста видя как прислужницата потръпва от ужас после покри внимателно господарката си, изправи се и каза тихо:
— Сега, господарю, трябва да си вървиш. А тя трябва да бъде отнесена не забавно в Дома на Идващия живот. Няма време за губене — тя все още е в голяма опасност.
Раджаста поклати тъжно глава.
— Добро момиче си ти, Елара, и знам, че обичаш Домарис. Сега трябва да приемеш това, което ще ти кажа. Не бива — нямаме право — да отнесем Домарис в Дома на Идващия живот, нито пък…
— Господарю, тя може да бъде отнесена с носилка!
Раджаста нетърпеливо й махна да мълчи.
— …нито пък можем да повикаме заклета жрица да й помага при раждането. По закона тя е нечиста.
Елара избухна възмутено.
— Как е възможно? Та тя самата е жрица!
Раджаста въздъхна тежко.
— Дъще, моля те, остави я и ти; защото излагаш на опасност живота на собственото си дете — той погледна към тревожното кръгло лице на дребната жена и каза тихо:
— Открих я в гробницата на Безименния бог.
Елара зяпна от ужас и удивление, и неволно отстъпи крачка назад от безжизнената Домарис. После, решително вдигна глава, срещна спокойно очите на Раджаста и каза:
— Пазителю, не мога да я оставя в ръцете на несветущи. Ако нито една от жените в Храма не може да дойде при нея… аз съм отгледана заедно с господарката Домарис, и тя никога не се е отнасяла с мен като с робиня! Каквато и да е опасността, ще рискувам заради нея.
За миг очите на Раджаста просветнаха от облекчение, но бързо помръкнаха.
— Имаш добро сърце, Елара, но аз не мога да ти позволи да се излагаш на такава опасност — каза той строга — Ако ставаше дума само за теб… — но ти нямаш право да излагаш на опасност живота на нероденото си дете. Достатъчно нещастия се случиха, а тепърва предстои най-лошото — и всеки трябва да понася сам последствията от постъпките си, волни или неволни. Не обременявай господарката си с вината за още един живот! Нека животът на детето ти не й тежи на съвестта.
Елара преклони глава. Все още не разбираше напълно това, което Раджаста й казвате, и продължи да се моли:
— Господарю, в Храма на Каратра има жрици, които биха поели риска, които имат властта и правото да постъпват така! Повикай лечителката Карахама — Тя е веща в магическите изкуства…
— Добре, прати да я повикат — съгласи се Раджаста, но явно не разчиташе на успех. Изправи приведените си рамене й допълни: — Аз също трябва да си вървя, Елара. Законът трябва да се спазва.
— Сестра й — жрицата Деорис…
Раджаста извика, заслепен от ярост:
— Жено! Не споменавай това име! Запомни — каквото и да става, Деорис няма право да пристъпи този праг!
— Жесток, безсърдечен, зъл старец! — изплака Елара, после се сви от страх и продължи да хлипа.
Раджаста едва ли бе чул думите й. Той продължи вече по-спокойно:
— Тихо, дъще, не знаеш за какво говориш! Бъди доволна, че не знаеш нищо за това, което става, но не се опитвай да се набъркваш в делата на Храма! Подчинявай се безпрекословно на думите ми, Елара, инак могат да ни връхлетят нови беди!
Когато отиде и жилището си, Раджаста първо изпълни необходимия церемониал за пречистване и отдели настрани дрехите, които беше носил в Светилището на Мрака, за да бъдат изгорени. Беше безкрайно изтощен от ужасното слизане и още по-тежкия обратен път, но отдавна се бе научил да подчинява тялото си на заповедите на разума. Облече се наново, този път в официалните одежди на Пазител, и се запъти отново към пирамидата, където Рагамон и Кадамири вече го очакваха; дузина облечени и бяло жреци стояха неподвижни, с безизразни лица зад Пазителите.
Деорис все още лежеше неподвижна там, където бе паднала пред олтара, в състояние, близко до припадък, с разум, притъпен от страха и отчаянието. Раджаста се упъти към нея, повдигна я и се взря в изкривеното и от мъка лице.
— Домарис? — промълви тя.
— Жива е… но може скоро да умре — Раджаста се смръщи и поразтърси Деорис. — Късно е да плачеш! Елате тук! — и той кимна на една от жреците. — Отведете Деорис при Талканон, а после заведете там и прислужниците й. Нека я измият и преоблекат. След това идете с нея да намерите другото дете на Карахама — момиче на име Демара, което живее в Сивия храм. Не му причинявайте нищо, само го отведете на сигурно място — после, обръщайки се отново към Деорис, Раджаста допълни: — Дъще, ти няма да разговаряш с никого освен с тези двама жреци.
Деорис кимна безмълвно и тръгна на между двамата жреци. Раджаста се обърна към останалите.
— Заловихте ли Риведа?
Един от жреците отговори: