Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 ... 227
Перейти на страницу:

— Това вече наистина може да се нарече божи дар! — каза, доволен от неочакваната сполука, Уейланд. — Кончето си го бива, тича добре и ще върши работа, докато ви намеря друго, не по-лошо от него, и тогава ще пратим това обратно, за да избегнем преследването.

Той обаче остана излъган в очакването си. Съдбата, оказала се така благосклонна в началото, скоро взе такъв обрат, че над тях надвисна опасност. Щастливият случай, на който Уейланд така много се бе зарадвал, можеше да се превърне в причина за тяхната гибел.

Не бяха изминали дори и миля от мястото, където оставиха момчето, когато вятърът донесе до слуха им силни викове: „Грабеж! Грабеж! Дръжте крадеца!“ и разни други възклицания от този род, които не оставиха съмнение у Уейланд, че са последица от току-що извършената от него измама.

— По-добре да бях вървял пеш цял живот! — измърмори той.

— Преследват ни и аз съм загубен. Ах, Уейланд, Уейланд! Баща ти неведнъж ти е казвал, че конете ще те погубят! Само да се намеря веднъж сред търговците на коне в Смитфийлд или на Търнбол стрийт, ще ги оставя да ме обесят толкова високо, колкото е висока катедралата „Свети Павел“, ако още веднъж се забъркам в работите на придворни, рицари или благородни дами!

Докато тези мрачни мисли се нижеха през ума му, той не преставаше да обръща глава назад, за да види кой ги преследва, и доста се успокои, когато забеляза само един конник, който обаче яздеше великолепен жребец и летеше след тях с такава сила, че беше безсмислено да се надяват на спасение с бягство дори и ако силите на графинята биха й позволили да пусне коня в галоп.

„Боят във всеки случай ще е равностоен — мислеше си Уейланд, — защото и от двете страни сме по един, а това момче седи на седлото повече като маймуна, отколкото като ездач. Пфу! Ако се случи най-лошото, поне лесно ще го смъкна от седлото. Дявол да го вземе, май че конят сам ще свърши тая работа, както е захапал юздата между зъбите си! Ехе, от кого съм взел да се страхувам! — възкликна той, когато конникът се приближи и той го позна. — Та това е само онуй жалко говедо — търговецът от Абингдън!“

Въпреки разстоянието опитното око на Уейланд оцени точно положението. Почувствувал липсата на твърда ръка и забелязал пред себе си два бързо препускащи коня, буйният жребец на сърцатия търговец се бе впуснал в такова стремително преследване, че нещастният ездач не само достигна бегълците, но и профуча в пълен галоп край тях, като едва се крепеше на седлото. Вкопчил се отчаяно в поводите, той крещеше: „Стой! Стой!“, но този вик, изглежда, се отнасяше по-скоро до собствения му кон, отколкото до оня, когото моряците биха нарекли „преследван кораб“. Със същата мълниеносна бързина той — нека пак използуваме един морски израз — „взе преднина“ от около двеста ярда, преди да успее да спре коня и да го обърне обратно, за да г насочи към нашите пътници. Той пооправи, доколкото можа, раздърпаните си дрехи, изпъна се на седлото и се опита да си придаде по-смел и войнствен вид, за да прикрие смущението и страха, които се бяха изписали върху лицето му по време на нежелания от него бесен галоп.

През това време Уейланд успя да предупреди графинята да не се страхува и добави:

— Той е такъв кръгъл глупак, че бързо ще се справя с него. Като си пое дъх и набра смелост, търговецът се обърна към Уейланд и със заплашителен тон заповяда веднага да му върне коня.

— Какво?! — извика също тъй заплашително ковачът. — Как се осмелявате да ме спирате на кралския път и да ми казвате: „Горе ръцете!“ Вън от ножницата, мой екскалибър128, и кажи на този доблестен рицар, че само боят на живот и смърт ще реши спора ни!

— Помощ, честни хора! — развика се търговецът. — Аз само искам да си взема обратно това, което ми принадлежи, а тук ме заплашват и ме нападат!

— Излишно е да молиш бога, долни нечестивецо — каза Уейланд, — защото аз ще изпълня онова, което казах, дори да ме заплашва смърт. Въпреки това чуй добре, измамни продавачо на изгнила батиста — аз съм същият пътуващ търговец, на когото ти се закани, че ще го пресрещнеш и ограбиш по пътя! Вземи си оръжието и се защищавай!

— Но аз го казах само на шега, човече! — уплашено отвърна Голдтред. — Аз съм честен търговец и гражданин и не нападам хората из засада.

вернуться

128

Мечът на крал Артур.

1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)