Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
Уейланд Смит крачеше толкова бързо, колкото му позволяваха силите, но този начин на пътуване беше така бавен, че утрото ги свари едва на десет мили от Къмнър.
— Чума дано натръшка всички хитри кръчмари! — извика Уейланд, който едва сдържаше вече гнева и безпокойството си. — Ако тоя нечестен глупак Джайлс Гозлинг ми беше казал открито преди два дни, че няма да мога да разчитам на него, аз сам щях да се справя. Но тия кръчмари са свикнали да обещават всичко, което им поискаш, а чак когато дойде време да ти Се подкове конят, се оказва, че нямат желязо. Да бях знаел по-рано, щях да измисля поне двайсет други възможности. За такова благородно дело хич нямаше и да се поколебая да открадна някой жребец от съседното пасбище и да го върна после в селото. Дано се изпо-тръшкат от шап всички коне в конюшните на „Черната мечка“!
Графинята се опита да успокои своя спътник, като забеляза, че светлината на утрото ще им помогне да вървят по-бързо.
— Това е вярно, госпожо — отвърна Уейланд, — но през деня по-лесно ще ни забележат, а това би могло да стане лошо начало на нашето пътуване. Никак нямаше да се тревожа, ако бяхме се отдалечили малко повече от тези места. Отдавна знам, че Бъркшир гъмжи от пакостни безделници, които от ранно утро до късна нощ не вършат нищо друго, освен да пъхат носа си в чужди работи. И аз съм страдал преди от тях, та ги зная. Но вие не се страхувайте, любезна госпожо! Нужен е само малко ум и благоприятна възможност, за да се намери цяр на всяка рана.
Безпокойствата на спътника й направиха на графинята по-силно впечатление, отколкото утешителните му думи, с които той се опита да ти посмекчи. Тя започна тревожно да се оглежда наоколо, а когато сенките на нощта се разсеяха и заревото на изток ги предупреди за близкия изгрев на слънцето, тя всеки миг вече очакваше да ги забележат отмъстителни преследвачи или пък да срещнат страшни и непреодолими препятствия, които да сложат край на по-нататъшното им пътуване. Уейланд Смит забеляза безпокойството й и като се упрекваше, че сам е дал повод за нейната тревога, закрачи с престорена бодрост напред. Той ту говореше на коня като познавач на езика на обора, ту си подсвиркваше тихичко разни откъслеци от мелодии, ту убеждаваше графинята, че не ги заплашва никаква опасност, но същевременно се оглеждаше зорко наоколо, за да се увери, че няма нищо, което да опровергае думите му. Те продължиха да се движат напред все така бавно, докато един неочакван случай им даде възможност да продължат пътуването си и по-бързо, и по-удобно.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Ричард: — Кон! Кралството за кон!
Кейтсби: — Милорд, аз кон ще ви намеря!