Многоръкият бог на далайна
- Автор: Логинов Святослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Тотоманов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Многоръкият бог на далайна». Краткое содержание книги:
Боройгал дотича запъхтян от съседния оройхон и притеснено почна да обяснява, че щом първите работници дойдели, помещенията щели да се освободят.
— А къде ще се мият? — прекъсна го Еетгон.
— Какво? — не го разбра Боройгал. — Защо да се мият?
— Това са шест дузини работници. След работа трябва да се измият и да се преоблекат. Да не мислиш да ги вкараш в алдан-шавара целите омърляни в нойт?
— Аз… не се сетих за това — измърмори Боройгал.
— А трябваше, щом ще ти работят.
Около тях се бяха струпали и цереги, и разни дребни началници. Еетгон се караше на Боройгал направо пред тях. Лицето на наместника почервеня от яд, но той само кимаше, кланяше се и се съгласяваше. Всъщност какво друго можеше да направи, след като Суварг беше болен и цялата власт беше в ръцете на този хлапак, а собствените му подчинени го мразеха заради неочакваното му издигане и зад гърба му го наричаха „палач“?
— Алдан-шаварът да се освободи — заповяда Еетгон. — И да се определи място в устието на един от потоците, най-близкия до работилниците, където хората да се мият. Да се вдигне навес…
— Слушам… още утре… още сега… веднага… — пелтечеше Боройгал.
След като огледаха и последния склад, излязоха на повърхността и изведнъж се чу пронизителен вик:
— О… одон… тът!
Не, Еетгон наистина трябваше да направи нещо по въпроса. Докога тази уродлива дребосъчка щеше да го излага пред всички?
Но в същия миг разбра, че този път Ай вика нещо друго.
— То… я… тоя о… донт! Той хвана Шоо… ран!
— Какво? — рязко попита Еетгон наместника.
— Нищо не знам… — Боройгал отстъпи крачка назад. — За пръв път я виждам тази…
— Лъ… жега! — тържествуващо викна Ай. — А кой те хапна, а?
— Къде е тъмницата, останала от предишните власти? — строго попита Еетгон.
Няколко души с готовност му посочиха пътя. Боройгал се беше навъсил като далайна по здрач.
Слязоха на второто равнище на съседния алдан-шавар. Тук почти не се отглеждаха гъби, а пак имаше складове и някакви празни помещения, облицовани с гладка кост. Еетгон се намръщи — в пещерите трябваше да се отглежда наъс, нямаше смисъл да хабят мястото.
В дъното на последното помещение видя тежка врата, иззад която долиташе някакво неясно дърдорене.
— Ключът — нареди Еетгон.
— Нямам ключ — отвърна Боройгал и заби очи в земята.
— Изкъртете вратата!
— Ей сега ще го намеря — предаде се Боройгал, хукна назад и след секунда се върна с ключ в ръка — очевидно го беше извадил изпод дрехите си. Еетгон пъхна костената пластинка в ключалката, тя изщрака и той натисна вратата. Неясното дърдорене за миг спря, а после един прегракнал, но язвителен глас каза ясно:
— Дойде, а? Не можеш да живееш без тъмници ти! Защо не се преселиш при мен, точно тук ти е мястото!
— Светлина! — заповяда Еетгон.
Няколко души хукнаха за плужеци, един от охраната секна искра с кремъка си и запали факла.
Зад решетката, която минаваше през цялото помещение, на пода, покрит с дебел пласт нечистотии, седеше нещо, което изобщо не можеше да се нарече човек. И това нещо, заслонило с черната си лапа очите си от светлината, се мъчеше да стане. Гласът на нещото обаче, макар и прегракнал и изгубил звучността си, беше глас на истински разказвач.
— Еетгон, ти ли си?… Много се забави. Но дойде все пак, благодаря.
Еетгон пристъпи към решетката и я разтърси с всичка сила — неизвестно защо си мислеше, че може да я счупи като крехки стъбла на хохиур. Но дебелите рибешки кости издържаха.
— Счупете я! — кресна Еетгон.
— Ето ключа… — плахо се обади Боройгал.
— Казах да я счупите! Не, чакайте! Ти сам ще седиш тук, докато не изгниеш жив! Дай ключа!
Шооран, който най-после беше успял да се изправи и сега се държеше за решетката, все още отделяща го от свободата, каза:
— Не. Той не е достоен. Нека пак стане палач.
Вратата на решетката падна и с нея падна и Шооран — нямаше сили да се задържи прав. Изнесоха го от килията, а после и от алдан-шавара. Вечерта вече се спускаше, но тъмнопурпурните облаци все пак му се сториха непоносимо ярки. Шооран изстена и скри очите си.