Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Госпожице Стийл, трябва да затворите лаптопа си. Излитаме каза мило тежко гримираната стюардеса. Подскочих от изненада. Гузната ми съвест си вършеше работата много добре.
- О, прощавайте. Разбира се.
Мамка му, сега трябваше да чакам, за да разбера дали ще отговори. Тя ми подаде меко одеяло и възглавница. През цялото време показваше перфектните си зъби. Понякога е хубаво да се грижат за теб.
Първа класа се бе напълнила. Всички места бяха заети освен това до мен. „О, не... не е възможно... Да не би да е решил да пътува с мен? О, не, не би направил такова нещо!" Дали? Нали му бях казала, че не искам да идва с мен? Погледнах нервно часовника си и тогава чух гласа от командния център. „До екипажа! Вратите на автоматик".
Мозъкът ми завря. Мястото до мен беше единственото незаето от всичките шестнайсет места в салона. Самолетът мръдна леко, когато стълбичката се отдели от него. Въздъхнах с облекчение. И с разочарование. Нямаше да го видя четири дни. Скришом погледнах блакберито.
От: Крисчън Грей
Относно: Радвай се, докато можеш
Дата: 30 май 2011, 22:25
До: Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл, Зная много добре какво се опитвате да направите и повярвайте ми успяхте. Следващия път ще бъдете в багажното отделение, в дървен сандък, вързана през устата и ръцете. Повярвайте ми, това би ми доставило много по-голямо удоволствие от едно елементарно доплащане за първа класа. С нетърпение очаквам завръщането Ви.
Крисчън Грей Сърбящата ръка Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг".
Това беше проблемът с неговото чувство за хумор. Не можеш никога да разбереш дали се шегува, или е ядосан. В този случай обаче имах кофти усещане, че е много ядосан. Започнах да пиша под одеялото, за да не ме види стюардесата.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Шегуваш ли се?
Дата: 30 май 2011, 22:30
До: Крисчън Грей
Виж, нямам представа това шега ли е, или не. Ако не е шега, може да се наложи да остана в Джорджия за по-дълго или завинаги. Сандъците са категорично ограничение за мен. Моля те, извини ме. Кажи ми, че ми прощаваш.
Ана
От: Крисчън Грей
Относно: Шеги
Дата: 30 май 2011, 22:31
До: Анастейжа Стийл
Как е възможно да ми пишеш! Излагаш на риск живота на всички пътници, в това число и твоя собствен! Мисля, че това противоречи на едно от правилата.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор с две сърбящи ръце „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Две ръце! Веднага прибрах блакберито, облегнах се и докато самолетът се отправяше към пистата, извадих раздърпаното си копие на „Тес". Леко четиво за из път.
Стюардесата ме събуди, когато самолетът започна да се спуска над летището в Атланта. Беше 5:45. Бях спала само четири часа. Бях адски изморена и с благодарност изпих чашата портокалов сок, която ми даде. Погледнах нервно към блакберито. Нямаше нищо от Крисчън. Е, в Сиатъл беше почти три сутринта, а и той едва ли щеше да иска да излага на риск авиационната система на държавата и да блокира целия въздушен трафик с моя блакбери.
В Атланта чаках само час. Бях пак във фоайето на първа класа. Искаше ми се да се свия и да поспя на някой от меките плюшени фотьойли, така примамващо потъващи под тялото ми, но нямаше време за това. И за да си държа очите отворени, започнах да пиша на Крисчън дълъг имейл, нещо като изблик на гузната ми съвест.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Харесва ли ти да ме плашиш?
Дата: 31 май 2011, 06:52
До: Крисчън Грей
Знаеш колко мразя, когато харчиш пари по мен. Да, ти си много богат, но все пак това ме кара да се чувствам неудобно, като платена курва. Въпреки това ще призная, че пътуването в първа класа ми харесва. Много по-цивилизовано е. Затова ти благодаря още веднъж.
И това го казвам съвсем сериозно. И наистина ми хареса масажът на Жан Пол. Той е гей. Не ти казах тази подробност, защото ти бях ядосана и исках да те подразня, за което много съжалявам.
Но, както винаги, ти преиграваш. Не може да ми пишеш такива неща вързана в сандък (така и не разбрах дали беше шега). Това ме плаши... ти ме плашиш... Аз съм напълно омагьосана от теб и дори обмислям с теб начин на живот, за какъвто дори не бях подозирала допреди седмица. И после написваш нещо, което ме кара да пищя от ужас и да бягам, но няма да го направя, защото ми липсваш. Наистина ми липсваш. Искам това между нас да се получи, но се страхувам от чувствата си към теб, те са много дълбоки и се боя, че тази пътека може да е доста тъмна и да ме отведе надолу. Това, което ми предлагаш, е еротично и много възбуждащо и съм любопитна да видя още, но в същото време се плаша, че ще ме нараниш физически и емоционално. Ако след три месеца ми кажеш „Чао!", какво ще правя аз оттам нататък? Но предполагам този риск го има във всяка връзка. Това просто не е връзката, която си представях, че ще имам, поне не първата.