Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Здравейте, Ана Стийл, аз съм Джак Хайд, главният редактор. Радвам се да се запознаем.
Мрачното му изражение бе неразгадаемо, макар и да ми се струваше дружелюбен.
- Дълго ли пътувахте дотук? беше първият му въпрос.
- Не. Наскоро се преместих в Пайк Стрийт Маркет.
- О, съвсем наблизо! Заповядайте, седнете.
Седнах, а Елизабет седна до него.
- И така, защо искате да стажувате при нас, Ана? попита той. Произнесе името ми меко и наведе глава на една страна като един... когото вече познавах. Това ме смути. Опитах се да се абстрахирам от необяснимото чувство на напрежение, което ми внушаваше този човек, и започнах с внимателно подготвената си реч с пълното съзнание, че се изчервявам. Опитвах се да гледам и двамата, както ме бе посъветвала Катрин Кавана по време на изнесената от нея лекция на тема „Как да се представим добре по време на интервю". „Винаги поддържай контакт с очите, Ана!" Господи, тази жена можеше да е толкова властна! И тя. Понякога. Джак и Елизабет ме слушаха много внимателно.
- Имате доста впечатляващи оценки от дипломирането. С какви извънкласни дейности се забавлявахте в университета?
Да съм се забавлявала? Що за странна дума беше избрал? Започнах да разказвам подробно за дейността си в библиотеката и споменах за интервюто за студентския вестник, което бях взела от един неприлично богат деспот. Подминах факта, че не аз бях написала статията, но наблегнах върху двете литературни дружества, в които членувах, и за финал завърших с работата си в „Клейтьн" и цялото безполезно познание, което бях натрупала по въпросите на хардуера и „Направи си сам". Двамата избухнаха в смях, което беше и целта ми. Отпуснах се бавно и се опитах да се насладя на остатъка от интервюто.
Джак Хайд задаваше остри интелигентни въпроси, но не можа да ме смути. Отговарях спокойно. Когато стигнахме до любимите ми книги и предпочитани автори, вече имах своя собствена позиция, която можех да защитавам. Джак харесваше американската литература след 1950. Нищо друго. Никаква класика, нито дори Хенри Джеймс, или пък Ъптън Синклер, не признаваше дори Франсис Скот Фицджералд. Елизабет не казваше нищо. Водеше си бележки и кимаше. Джак, колкото и да беше дръпнат и да не приемаше много чужди мнения, беше очарователен по негов си начин и първоначалното ми притеснение постепенно изчезваше.
- И къде се виждате след пет години? попита ме той.
„С Крисчън Грей". Това беше първата ми мисъл. Не бях сигурна в отговора и сигурно ми пролича.
- Редактор или литературен агент. Не съм сигурна, но съм подготвена за различни възможности.
Той се усмихна.
- Много добре, Ана. Нямам повече въпроси. Мина на „ти". Имаш ли някакви въпроси към нас?
- Човекът, когото одобрите, кога трябва да започне работа?
- Възможно най-скоро отвърна Елизабет. Ти кога би могла да започнеш?
- От следващата седмица.
- Това е добре да се знае каза Джак.
- Ако няма повече въпроси, мисля, че можем да приключим интервюто каза Елизабет.
- Беше удоволствие да се запознаем, Ана каза Джак и хвана ръката ми. Стисна я нежно, аз мигнах учудено, казах довиждане и излязох.
Не се чувствах никак спокойна. Не знаех защо. Според мен интервюто бе минало много добре, но никога не можеш да си сигурен с интервютата. Това е някаква изкуствена ситуация, при която всеки се държи по най-добрия начин и хората се опитват отчаяно да се прикрият зад някаква професионална фасада. Дали бях показала лицето, което искаха да видят? Трябваше да чакам, за да разбера.
Качих се в моето ауди A3 и бавно поех към апартамента. Бях взела билет за нощния полет с едно прехвърляне в Атланта, но полетът беше чак в 22:25 и имах много време.
Когато се върнах, Кейт разопаковаше кашоните.
- Как мина? попита ме развълнувано. Само Кейт може да изглежда прекрасна с риза няколко номера над нейния, с раздърпани джинси и тъмносиня забрадка.
- Добре. Не съм сигурна, че този тоалет беше подходящ за второто интервю.
- Така ли?
- Бохо шик щеше да е по-добре.
Тя ме погледна удивено.
- Ти и бохо шик? Продължи да се диви и наклони глава настрани. Защо всички се бяха наговорили да ми напомнят за любимия ми господин Петдесет нюанса? Всъщност, Ана, ти си една от малкото жени, на които този стил наистина би отивал.
Засмях се.
- Второто място наистина ми хареса. Видя ми се точно като за мен. Но този, който ме интервюира, ме смути, макар че... Спрях. По дяволите! Бях забравила, че говоря с госпожица Мегафон Кавана. „Млъкни, Ана!"