Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Ще се видим, като се върна. И не позволявай на господин Паричко да те мачка.
- Обещавам.
Прегърнахме се пак, тръгнах към гишето за проверка на документи и билети и застанах на опашката със сака. Не ми се занимаваше с куфари. Реших, че сакът, който Рей ми бе подарил за рождения ден, е много по-добра идея.
- Билетът, ако обичате. Отегченият до смърт млад мъж зад гишето бе протегнал ръка, без да ме поглежда.
С подобен израз на отегчение му подадох билета си и шофьорската си книжка. Надявах се да ме сложат до прозореца, ако изобщо бе възможно някой да направи някакво усилие.
- Госпожице Стийл, билетът ви е за първа класа.
- Моля?
- Мадам, ако искате, мога да мина през чакалнята на първа класа и да ви изчакам там... каза заспалият служител, но май вече се беше събудил и ме гледаше все едно съм едновременно Дядо Коледа и Великденският заек.
- Със сигурност има някаква грешка.
- Не, не. Той пак провери компютъра и прочете раздразнено на глас: Анастейжа Стийл, доплатено за първа класа.
Аха, ясно.
Той ми подаде бордната карта и аз тръгнах към чакалнята на първа класа. Бях толкова вбесена, че чак си говорех на глас. „Майната му на Крисчън Грей. Как може да се бърка навсякъде и във всичко, откачен контролиращ маниак. Просто не знае къде да спре".
22.
Направиха ми маникюр и масаж и изпих две чаши шампанско. Първа класа определено има доста предимства. С всяка следваща глътка шампанско ставах все по-склонна да му простя за намесата. Отворих макбука, за да проверя дали наистина работи от всяка точка на планетата.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Доста екстравагантен жест
Дата: 30 май 2011, 21:53 До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей, Това, което наистина ме притеснява, е как разбрахте на кой самолет съм.
Манията Ви за преследване няма граници. Да стискаме палци доктор Флин да се върне скоро от почивка.
Направиха ми маникюр и масаж и изпих две чаши шампанско. Много приятно начало на ваканцията. Благодаря.
Ана
От: Крисчън Грей
Относно: Винаги на Ваше разположение Дата: 30 май 2011, 21:59 До: Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл,
Доктор Флин е вече в града. Имам среща с него тази седмица.
Кой ти масажира гърба?
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор с приятели на правилното място и в точното време „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Аха! Време за разплата! Викаха полета ни и реших да му пиша от самолета. Щеше да е по-безопасно. Поздравих се. Почувствах се като палаво дете, замислило кофти шега.
В първа класа беше толкова просторно! Коктейл с шампанско пред мен, удобно излегнала се в кожената седалка до прозореца. Местата започваха да се запълват. Обадих се на Рей съвсем набързо, за да му кажа къде съм. Бездруго за него беше късно за дълги разговори.
- Обичам те, татко казах.
- И аз теб, Ани. Поздрави майка си. Лека нощ.
- Лека нощ. И затворих.
Рей беше добре. Погледнах макбука и със същата дяволита усмивка се захванах с имейла си.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Силни и умели ръце
Дата: 30 май 2011, 22:22
До: Крисчън Грей
Сър,
На въпроса: гърбът ми беше масажиран от приятен млад мъж. Доста приятен всъщност. Не бих попаднала на Жан Пол в обикновена класа, така че отново Ви благодаря за жеста. Едва ли ще мога да Ви пиша след като излетим, а и мисля да положа грижа за съня си за разкрасяване, тъй като напоследък не спах особено добре.
Приятни сънища, господин Грей.
Винаги мислеща за Вас,
Ана
„О, сега вече ще подскочи, а аз ще съм излетяла и далеч от лапите му. И така му се пада". Ако бях в обикновена класа, Жан Пол нямаше да масажира гърба ми. Беше наистина много мил млад мъж с руса коса и хубав тен. Кой по дяволите има тен в Сиатъл? Е, честно, не съм ли права! Просто изглеждаше някак... нередно. И мисля, че беше гей, но това мислех да запазя за себе си. Гледах дълго имейла си. Кейт беше права. Толкова беше лесно да го взривиш. Все едно да стреляш по риба в аквариум. Подсъзнанието ми ме гледаше с укор. „Наистина ли искаш да го ядосаш? Да те ревнува? Той иска да пътуваш спокойно и със стил и се тревожи за теб. Това , което е направил, е много мило и ти знаеш много добре, че е така!"
Да, но можеше да ме помоли или да ми каже! А не да ме кара да изглеждам като кръгла идиотка на гишето. Натиснах „изпрати" и зачаках като палаво момиче.