Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Подаде ми таблетките и листовките и продължи да говори, а аз бях тотално изключила и нито приемах, нито предавах. Бях, много меко казано, шокирана. Това беше повече, отколкото изобщо можех да асимилирам и понеса. „Би трябвало да съм щастлива. Но трябваше да съм поне на трийсет. Много е рано, прекалено рано!“ Опитах се озаптя паниката.
Вежливо й пожелах приятен ден и тръгнах към изхода, към хладния есенен следобед. И тогава съвсем внезапно ме втресе, тялото ми се скова от смразяващ студ и ужасяващо предчувствие. Крисчън щеше да побеснее, но до каква степен щеше да е този път можех само да гадая. „Не съм готов все още да те деля“. Думите му не излизаха от главата ми. Загърнах сакото си, за да се отърва от смразяващото чувство.
Сойър изскочи от колата и ми отвори вратата. Погледна ме разтревожено, очевидно притеснен от изражението ми. Не му обърнах никакво внимание.
- Накъде, госпожо Грей?
- В СИП - казах, свих се на задната седалка и затворих очи. Не трябваше ли да съм щастлива? Разбира се, че трябваше да съм щастлива. Но не бях. Беше рано. Прекалено рано за това. „Ами какво ще стане с работата ми? Ами със СИП? Ами с Крисчън и мен? Не. Не. Не. НЕ! Всичко ще е наред. Ще се оправим. Той ще се справи. Той е обичал Мия като бебе, нали Карик ми каза“.
И сега я боготвореше. Помислих, че няма да е зле да кажа на Флин. Да го предупредя. Или пък да кажа на Крисчън. Или пък трябваше да сложа край на... този живот. Шокирана от ужасяващата посока, в която бяха хукнали мислите ми, притиснах корема си с ръце, за да се предпазя сама от себе си. „Не, това е моята малка точица! - Очите ми се напълниха със сълзи. - Какво да правя, Господи!?“
И тогава онова видение... малко момченце с коса като тъмна мед, с блестящи очи, бягащо щастливо по моравата пред новата ни къща... И видението ме успокои, заля съзнанието ми с перспективата за толкова много прекрасни неща и нови възможности. То се смее щастливо, безгрижно, а ние с Крисчън го гоним. Крисчън го хваща, носи го на конче и влизаме в къщата ръка за ръка.
И изведнъж видението изчезна. Представих си погнусата, с която Крисчън можеше да ме загърби. Дебела, тежка, с бебе в корема. Той се обръща, стъпките му отекват към входа на Салона с огледалата, и ме оставя сама. Огледалата отразяват ехото от една отиваща си сянка. Подът и стените кънтят празно. Крисчън...
Подскочих като ужилена. „Не, това е само видение. Какво ти видение? Ще откачи, ще е бесен!“
Сойър спря пред СИП и аз влязох в сградата почти тичешком.
- Ана, така се радвам да те видя. Как е баща ти? - попита Хана.
Погледнах я хладно.
- По-добре, благодаря. Мога ли да те видя за малко в офиса?
- Разбира се. - Изгледаше неприятно изненадана. - Наред ли е всичко?
- Искам да знам дали си местила или отлагала посещенията ми при доктор Грийн.
- При доктор Грийн? Да, разбира се. Два или три пъти. Винаги беше заета или закъсняваше. Защо?
„Защото съм бременна, мамка ти!“ Цялото ми съзнание крещеше срещу нея. Поех дъх, за да успокоя тона, доколкото мога:
- Ако се наложи да преместиш някоя от срещите ми отсега нататък, искам да знам. Не проверявам графика си редовно.
- Разбира се. Какво нередно съм направила?
Поклатих глава и въздъхнах.
- Ще ми направиш ли чай? После можем да обсъдим какво е положението и какво е станало, докато ме нямаше.
- Разбира се. Веднага - каза ведро тя и излезе от офиса.
Гледах я как се отдалечава и после казах тихичко на Малката
точица: „Виждаш ли тая жена? Тя е причината да си тук“. Потупах се по корема, после се почувствах като кръгла идиотка, защото не говорех на нищо повече от едно петно На монитора, една точка информация. Моята Малка точка. Поклатих глава, ядосана на себе си и на Хана, макар че напълно съзнавах, че нямам право да й се сърдя. Пуснах компютъра с крайно нежелание. Всяка надежда си отиваше.
Имаше мейл от Крисчън.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Липсваш ми
Дата: 13 септември 2011, 13:58
До: Анастейжа Грей
Госпожо Грей,
От три часа съм офиса си и вече ми липсвате.
Надявам се, че Рей се чувства добре в новата си стая. Мама ще иде да го види следобед.
Ще те взема около шест и можем да отидем да го видим, преди да се приберем у дома.
Съгласна ли си?
Твой любящ съпруг
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Отговорих веднага.
Подател: Анастейжа Грей Относно: Липсваш ми Дата: 13 септември 2011, 14:10 До: Крисчън Грей