Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
„Моля?“
- Надяваме се да намерим повече доказателства във връзка със саботажа на хеликоптера ви, господин Грей. Нужно ни е повече от половин отпечатък, а докато Хайд е в ареста, можем да започнем дело.
- И само за това ли дойдохте чак тук?
- Да, господин Грей. Освен ако не сте размислили за бележката.
„Бележка? Каква бележка?“
- Не, казах ви, нямам интерес. - Крисчън едва сдържаше раздразнението си. - И не разбирам защо не проведохме този разговор по телефона.
- Мисля, че ви казах: предпочитам директен разговор. Освен това трябва да видя леля си, тя живее тук. С един куршум - два заека. - Кларк запази абсолютно неутрално изражение. Или липса на такова. Лицето му беше спокойно, ядът и острата атака на Крисчън не го засегнаха по никакъв начин.
- Е, ако нямате повече въпроси, аз си имам работа. - Крисчън се изправи и Кларк разбра намека и каза вежливо:
- Благодаря за отделеното време, госпожо Грей.
Кимнах.
- Довиждане, господин Грей.
Крисчън му отвори и Кларк изчезна.
Строполих се на дивана.
- Можеш ли да си представиш какъв задник е тоя? - развика се Крисчън.
- Кларк ли?
- Не, оня глист Хайд.
- Не, не мога да си обясня.
- Какви са тези шибани игрички? - Думите свистяха през стиснатите му зъби.
- Не знам. Мислиш ли, че Кларк ми вярва?
- Разбира се! На него му е ясно, че Хайд е откачен шибаняк!
- Много си... мръсноуст.
- Мръсноуст? - засмя се той. - Няма такава дума.
- Е, вече има.
Той се усмихна, седна до мен и ме прегърна.
- Не мисли за тоя чвор. Да идем да видим баща ти и да се опитаме да организираме преместването.
- Той беше категоричен, че иска да остане тук. Не иска да ни притеснява.
- Аз ще говоря с него.
- Искам да пътувам с него.
Крисчън ме погледна така, че вече мислех, че ще възрази, но той ме изненада.
- Добре, ще дойда с вас. Сойър и Тейлър ще вземат колите. Сойър ще кара твоята.
Рей лежеше в проветрива голяма светла стая в рехабилитация-та в болницата „Нортуест“. Беше по обед. Пътуването в хеликоптера го беше изтощило.
- Кажи на Крисчън, че оценявам това, което прави за мен -каза тихо.
- Можеш и сам да му кажеш. Той ще дойде довечера.
- Ти няма ли да ходиш на работа?
- Ще ида. Но искам да съм сигурна, че си добре.
- Тръгвай тогава. Не ме мисли.
- Обичам да те мисля.
Телефонът ми звънна. Погледнах номера. Не ми беше познат.
- Ще се обадиш ли? - попита Рей.
- Не, не знам кой е. Да оставят съобщение. Донесох ти за четене. - И му посочих купчината спортни вестници и списания на нощното шкафче.
- Благодаря, Ани.
- Уморен си, нали?
Той кимна.
- Ще те оставя да поспиш. - Целунах го по челото. - Чао, татко!
- Чао, Ани. И благодаря за всичко. - Хвана ръката ми и я стисна лекичко. - Толкова е хубаво, като ми казваш татко. Връща ме години назад.
„О, татко!“
Докато излизах от болницата и вървях към Сойър, който ме чакаше в колата, някой ме повика.
- Госпожо Грей! Госпожо Грей!
Обърнах се и видях доктор Грийн. Тичаше към мен. Изглеждаше перфектно, както винаги, но беше доста нервна и дори ядосана.
- Как сте, госпожо Грей? Получихте ли съобщението ми? Звънях ви преди малко.
- Не. - Мозъкът ми завря.
- Е, просто се питах защо отложихте и четирите прегледа. Четири?! Гледах я и не можех да повярвам. Четири прегледа?!
Как бях успяла да забравя?!
- Може би е по-добре да го обсъдим в кабинета ми. Тъкмо излизах да обядвам, но ако имате време...
Едва кимнах.
- Разбира се. - Нямах представа какво да кажа. Бях изпуснала четири посещения! И бях забравила за инжекцията! Мамка му!
Тръгнах след нея. Ходех като в мъгла, като ударена от гръм. Как така съм изпуснала цели четири прегледа? Смътно си спомних за единия - Хана ми бе напомнила за него. Но четири?!
Кабинетът й беше просторен, в него имаше само най-необходимото за работата й, всичко беше добре организирано и подредено функционално.
- Така се радвам, че ме засякохте на излизане - казах като в транс. - Баща ми катастрофира и току-що го преместихме от Портланд.
- О, ужасно. Как е?
- Слава богу, оправя се.
- Това е добре. Поне обяснява защо не дойдохте в петък. Седна зад компютъра, започна да щрака с мишката и скоро
файлът ми излезе на екрана.
- Да, минали са тринайсет седмици от последната инжекция. Трябва да ви направя тест, преди да направим новата.
- Тест? - Цялата кръв се източи от главата ми, едва говорех.
- Да, тест за бременност.
„О, не!“
Тя извади едно шкафче малък контейнер.
Подаде ми го и ми посочи тоалетната.
Станах в транс - тялото ми беше на автопилот - и се запрепъ-вах натам.