Бебето е мое

— Никога не съм казвала, че според мен не си достоен.

— Не е и нужно. Знам какво си мислиш. Достойните хора работят.

— Ти работиш.

Все едно не беше продумвала.

— Ти си физик. Това е достойна работа. Баща ми е лекар. Итън е свещеник. Момчетата в „Планинаря“ са учители, водопроводчици, багеристи. Работят зад бара или строят къщи. Трудят се. Какво съм аз?

— Ти си футболист.

— А след това?

Джейн затаи дъх. Все още не можеше да повярва, че е готов да признае, че спортната му кариера е на приключване.

— Само ти знаеш отговора на този въпрос.

— Именно там е проблемът — не знам. Нямам представа какво ще правя с остатъка от живота си. Бог ми е свидетел, че имам предостатъчно пари за три живота, но никога не съм смятал, че стойността на един човек се измерва в пари.

Джейн най-сетне разбра. От самото начало отказът му да приеме възрастта си, както и факта, че скоро ще бъде принуден да се откаже от футбола, не се дължеше на твърдоглавие, а на отчаянието, че няма да си намери работа, която да го удовлетворява.

И сама не бе сигурна защо това толкова я учудва. Та той беше настоявал да се ожени за човек, когото ненавижда, само за да не допусне детето му да бъде незаконородено. Колкото и да се държеше като самоуверен мачо, всъщност имаше морала на старомоден кавалер. Същите ценности, които диктуваха, че един мъж без достойна работа не заслужава уважение.

— Кал, има толкова много неща, които би могъл да правиш. Може да станеш треньор, например.

— От мен би излязъл ужасен треньор. Не знам дали си забелязала, но не съм толерантен към глупостта. Ако някой не разбере от първия път какво му обяснявам, няма да имам търпението да му повторя. А това не е начин да изградиш успешен отбор.

— А Кевин? Той твърди, че за футбола е научил от теб повече, отколкото от когото и да било.

— Защото той схваща от една дума.

— Много те бива по телевизията. Защо не помислиш за журналистика?

— Не ме влече особено. Нямам нищо против да го правя от време на време, но не и да посветя живота си на това. Не е за мен.

— Имаш бакалавърска степен по биология. Би могъл да я използваш.

— Тя е отпреди петнайсет години. Не си спомням абсолютно нищо. Изкарах я, само защото обичам науката и природата.

— Имаш доста опит в бизнеса. Би могъл да основеш компания.

— Бизнесът ме отегчава. Винаги е било така и ще си остане така. — Той хвърли поглед към нея, но не срещна очите й. — Мислех си, че бих могъл да поработя над уменията си по голф. След година-две може да се класирам за професионалния турнир.

— Мислех, че си посредствен играч на голф.

— Не точно посредствен — отбранително каза той. — Малко по-добър от това. — После въздъхна. — Забрави! Идеята беше глупава.

— Ще измислиш нещо.

— Дяволски си права, че ще измъдря нещо, така че ако това те спира, забрави за него. Нямам никакво намерение да прекарам остатъка от живота си като се излежавам и си харча парите. Няма да те посрамя по този начин.