Бебето е мое
- Автор: Филлипс Сьюзен Элизабет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Най-сетне Харли Крисп затвори вратата зад гърба си отнасяйки голяма част от съдържанието на портфейла на Бомбардировача със себе си, и двамата останаха сами в магазина.
Кал я погледна и лицето му изведнъж придоби несигурно изражение.
— Не мислиш, че това е глупост, нали? Разбираш за тапетите?
Джейн нямаше никаква представа, но за нищо на света не би го признала, не и докато съпругът й я гледаше с очи, в които се отразяваше цялото му сърце, и говореше с глас, пропит от непреходна любов.
— Това, която наистина исках да направя за теб, миличка, бе да спечеля футболен мач — продължи той дрезгаво. — Дан Кейлбоу го направи за Фийби веднъж и ми се щеше да сторя същото за теб, само че сезонът още не е започнал, а и нещо такова едва ли ще те впечатли особено. Пък и в сравнение с това тук, спечелването на някакъв си мач е прекалено лесно, за да докаже каквото и да било. Исках да направя нещо трудно. Адски трудно.
Кал млъкна и по лицето му се изписа очаквателно изражение.
— Да избереш тапети? — попита Джейн предпазливо.
Очите му блеснаха, сякаш току-що му беше дала ключовете за вселената.
— Значи наистина разбираш. — И като простена, той я дръпна от стола и я взе в прегръдките си. — До смърт се боях, че няма да се усетиш. Обещавам, че ще измисля нещо по въпроса с работата възможно най-скоро.
— О, Кал…
Щастливо хлипане удави остатъка от думите й. Нямаше никаква представа каква беше идеята му. Не разбираше защо беше нужно да проникнат с взлом в железарския магазин, нито пък да избират тапети, ала знаеше, че то е истинско. Чувствата му към нея нямаха нищо общо с предизвикателството, което представляваше за него. Кал й даваше воинското си сърце и тя нямаше да допусне старите рани от детството да й попречат да го приеме.
Двамата се взряха един в друг и откриха в дълбочината на погледите си пътека към собствените си души.
— Сега вече е истински брак, миличка — прошепна той. — Завинаги.
И там, насред железарския магазин, Кал я придърпа върху килима зад щанда и започна да я люби. Разбира се, не искаше върху тялото й да остане нито една дреха, а и тя очакваше същото от него.
Когато се съблякоха голи, той я изненада, като посегна към дънките си. Джейн се надигна на лакът и го видя да изважда от джоба им розова панделка, омачкана и раздърпана, но не толкова, че да не я разпознае.
— Запазил си я.
Кал се приведе напред и устните му откриха едното й зърно.
— В началото възнамерявах да те накарам да я изядеш, а после — да те вържа с нея, докато плъховете изгризват тялото ти.
— Хммм… — Тя се изтегна по гръб и на свой ред също го ухапа лекичко. — А сега какво ще правиш с нея?
Той измърмори нещо, което прозвуча като:
— Ще решиш, че е глупаво.
— Няма.
Отдръпна се назад и я погледна.
— Обещай, че няма да се смееш.
Джейн кимна тържествено.
— Ти беше най-хубавият подарък, който съм получавал някога за рождения си ден.
— Благодаря ти.
— Искаше ми се да ти дам нещо в замяна, но те предупреждавам, че подаръкът ми за теб не е и наполовина толкова хубав, колкото беше моят. Въпреки това ще трябва да го задържиш.
— Добре.
Той уви розовата панделка около врата си и се ухили широко.
— Честит рожден ден, Роузбъд.
23
— Кълна се, Джейн, това е най-щурото нещо, което някога си ме убеждавала да направя. Не знам защо изобщо те послушах.
Стори го, защото през последния месец бе готов на всичко в желанието си да й угоди, докато тя ставаше по-голяма от мечка и също толкова свадлива. Въпреки това, имаше желание го цапардоса по главата, ей така, заради принципа. Само че го обичаше твърде много. Така че вместо това се сгуши в силните му ръце.
Бяха на задната седалка на черна лимузина, която се носеше към планината Хартейк. Дърветата от двете страни на пътя бяха прошарени в октомврийски цветове: жълто, оранжево и червено. Това щеше да бъде първата й есен в планината и Джейн до болка копнееше да види както хълмовете, така и приятелите, които бе намерила тук, преди да им се наложи да си тръгнат от Салвейшън. Кал и семейството му я бяха водили на всички важни събития и много скоро неприязънта на местните към нея се беше изпарила.
Докато наближаваха Салвейшън, нетърпението й се усили. Кал беше поръчал колата, защото травмата на подколенното сухожилие, която го беше извадила от отбора за следващите няколко седмици, не му позволяваше да шофира, а той нямаше да я пусне зад волана, преди бебето им да се е родило. И така май беше най-добре. Кръстът я болеше ужасно от онези отвратителни самолетни седалки, а и се чувстваше прекалено гадно, за да се съсредоточи върху планинските пътища. От няколко седмици имаше контракции на Бракстън Хикс, онези подготвителни контракции, които предхождаха истинските, но този следобед бяха по-тежки от обикновено.