Бебето е мое

— Полицията ще дойде! — възкликна тя.

— Не се бой за ченгетата. С Одел Хатчър сме приятели от години. Тревожи се само дали ще намерим подходящи тапети за кухнята.

— Тапети? Доведе ме тук, за да избираме тапети!

Той я изгледа така, сякаш беше глупава.

— Как иначе да ти докажа чувствата си към теб?

— Но…

— Стигнахме. — Той я настани внимателно върху един от столовете край щанда в отдела за тапети и се залови да разглежда рафтовете, върху които имаше десетки папки с тапетни мостри.

— По дяволите, нямах представа, че ще бъде толкова трудно. — Той зачете етикетите по рафтовете. — Бани. Трапезарии. Винил. Флок. Какво, по дяволите, е флок? Нямат ли нещо със… и аз не знам… коне или нещо такова? Виждаш ли категория „коне“?

— Коне?

За първи път намек за усмивка подръпна крайчето на устните му, сякаш най-сетне започваше да осъзнава колко нелепо е всичко това.

— Би могла да помогнеш малко, вместо само да повтаряш като ехо след мен.

Вой на полицейска сирена се присъедини към алармата и миг по-късно пред магазина изсвистяха автомобилни гуми.

— Ти стой тук — нареди Кал. — Аз ще се погрижа. Всъщност, като се замисля, може би ще е по-добре да се скриеш зад щанда, в случай че Одел е извадил пистолета си.

— Пистолет! Калвин Бонър, кълна се, че когато всичко това свърши, ще…

Заплахата замря върху устните й, когато той я дръпна от стола и я бутна на колене върху килима зад щанда.

— Одел, аз съм! — провикна се след това. — Кал Бонър.

— Махни се оттам, Кал! — отвърна дрезгав глас. — Ограбват магазина. Не ми казвай, че са те взели за заложник!

— Няма никакъв обир. Аз изкъртих вратата, защото трябва да избера тапети. Жена ми също е тук, така че хич и не си помисляй да стреляш с този пистолет, дето си го извадил. Кажи на Харли, че утре ще се разберем за щетите. И ми помогни да изключа проклетата аларма.

На Кал му бяха нужни цели петнайсет минути, както и появата на Харли Крисп, собственика на магазина, преди алармата да бъде изключена и нещата да се оправят. Докато Кал се опитваше да избегне обвинението в проникване с взлом, Джейн се изправи иззад щанда и седна на стола, мъчейки се да разбере защо съпругът й считаше избирането на тапети за доказателство за любовта му към нея. Не виждаше никаква връзка. Беше й се ядосал, задето бе свалила тапетите в кухнята, но какво общо имаше сменянето им с любовта? Според него очевидно съществуваше връзка и ако го помолеше да й обясни логиката си, несъмнено щеше да й отправи един от своите невярващи погледи, които поставяха под съмнение резултатите от всички тестове за интелигентност, които беше положила някога.

Колкото и объркващо да беше всичко това, поне едно й беше ясно. В очите на Кал това среднощно пазаруване доказваше любовта му и това беше достатъчно. Предателска топлина започна да се разлива по тялото й.