Бебето е мое
- Автор: Филлипс Сьюзен Элизабет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
— Дишай, мила. Дишай! Точно така. Както се упражнявахме. Справяш се чудесно.
Раздираше я болка, имаше чувството, че я разкъсва хищно животно, ала той я накара да диша заедно с него като през цялото време й шепнеше думи на обич и насърчение. Забавни думи. Нежни думи.
Желанието да напъва се усили, невъзможно й беше да му устои и от гърлото й се откъснаха ужасяващи звуци. Трябваше да напъва!
Ала Кал, който сякаш беше роден, за да предвожда, нямаше да й позволи да се предаде. Той заплашваше и я увещаваше и тя правеше, каквото й каже, защото нямаше друг избор. Пъшкаше, както й нареждаше, а после издишаше големи струи въздух, които завършиха с писък, докато се съпротивляваше на естествените инстинкти на тялото си.
— Готово! — възкликна Джим. — Това беше, миличка! Справяш се чудесно.
Джейн вече не беше в състояние да различава една болка от друга. Изобщо не беше като филмите за раждане, които беше изгледала, където двойките играеха карти или се разхождаха в коридора и където между контракциите минаваше време.
Минутите течаха, а нейният свят беше сведен до гъста мъгла от болка и гласа на Кал. Тя го следваше сляпо.
— Дишай! Точно така! Браво, миличка! Справяш се чудесно! Струваше й се, че усеща как силата му прелива в тялото й и черпеше от нея с пълни шепи. Гласът му започна да преграква.
— Не спирай да дишаш, миличка. И отвори очи, за да видиш какво се случва.
Тя сведе очи надолу и видя как Джим помага на бебето да излезе през родовия й канал с краката напред. Двамата с Кал извикаха едновременно, когато се показа и главичката. Екстаз се разля по тялото й, усещане за пълно блаженство я изпълни при вида на детето й в силните, умели ръце на дядо си. Джим побърза да прочисти устата и носа му със спринцовката, която Лин му подаде, а после нежно постави бебето върху корема на Джейн.
— Момиченце!
То издаде мяукащ звук. Те посегнаха, за да докоснат влажното, треперещо, изцапано с кръв новородено. Джим сряза пъпната връв.
— Кал!
— Нашата дъщеря, миличка!
— О, Кал…
— Господи… красива е. Ти си красива. Обичам те.
— Обичам те! О, обичам те!
Те мълвяха безсмислици, целуваха се и плачеха. Сълзи се стичаха и по лицето на Лин, докато вдигаше бебето и го повиваше в една хавлия. Джейн бе така погълната от детето и съпруга си, че почти не забеляза, че Джим беше извадил и плацентата, нито пък широката усмивка на лицето му.
Лин се смееше и мълвеше свои собствени брътвежи, докато използваше мека, влажна кърпа, за да избърше бебето, така че и Ани да вижда.
Ани Глайд гледаше правнучката си със задоволство.
— Тя ще бъде екстра качество. Само почакайте. Кръвта на Глайд е силна.
Лин се засмя през сълзи и подаде детето на Джейн, ала умелите, тренирани ръце на Кал първи я поеха.
— Ела тук, миличка. Нека те видим както трябва.
И той задържа бебето пред Джейн, така че заедно да видят мъничкото й, сбръчкано личице, преди да долепи устни до малкото челце.
— Добре дошла на света, сладката ми. Толкова се радваме, че си тук.
Замаяна и изпълнена с невероятен покой, Джейн гледаше как баща и дъщеря се запознават. Спомни си онзи миг преди толкова много време, когато беше изкрещяла в лицето на Кал: „Бебето е мое! Единствено мое и на никой друг!“. Очите й се спряха последователно върху една баба и един дядо, които изглеждаха така, сякаш някой току-що им беше подарил звездите, своенравна прабаба и баща, който вече отдаваше сърцето си на малкото дете в ръцете си, и осъзна колко дълбоко бе грешала.
И разбра, че най-сетне я беше открила. Истинската Теория на всичко.
Кал вдигна глава.
— Вече знам! — Гръмкият му смях стресна новородената му дъщеричка и тя отвори очи, но не проплака, защото той вече й беше ясен. Голям, шумен, мекосърдечен. Някой, който можеше да върти на пръста си.
— Джейн! Мамо! Татко! Знам какво ще правя с живота си!
Съпругата му го зяпна.
— Какво? Кажи ми.
— Не мога да повярвам! — възкликна той. — Толкова се тревожих, а отговорът е бил пред очите ми през цялото време.
— Защо не ми каза, че си се тревожил, Калвин? — долетя недоволен глас откъм ъгъла. — Можех да ти кажа туй, дето трябва да знаеш, още преди години.
Всички се обърнаха, за да погледнат Ани.
Тя се смръщи насреща им.
— Че то всеки с поне малко мозък в главата ще се досети, че Калвин е предопределен за планински доктор, точно като баща му и дядо му преди него. Кръвта на Бонър е силна.