Бебето е мое
- Автор: Филлипс Сьюзен Элизабет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Джейн се усмихна. Сега постоянно го правеше. Говореше за баща си и майка си така, сякаш бяха и нейни родители. Беше й дал не само любовта си, но и семейството си.
Чувства, които не бе в състояние да сдържа, се надигнаха у нея. Усмивката й помръкна и тя заплака.
— Ти си най-прекрасният съпруг на света и аз не те заслужавам.
Стори й се, че чува изстрадала въздишка, но може да беше и съскането на гумите по мокрия паваж.
— Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти кажа, че си записвам всички смахнати неща, които си направила този месец, и ще те накарам да ми платиш за всяко едно от тях, веднага щом си станеш нормална?
Джейн кимна.
Той се засмя и отново я целуна, докато лимузината започна да се изкачва в планината Хартейк.
— Обичам те, Джейни Бонър. Наистина те обичам. Нощта, в която се появи в дома ми с онази розова панделка около врата, беше най-щастливата в живота ми.
— И в моя — изхлипа тя.
Всички лампи в къщата на Ани бяха запалени, а червеният шевролет на Джим бе паркиран отпред. Джейн беше видяла свекъра и свекърва си само две седмици по-рано, когато бяха дошли в Чикаго за един от мачовете на Кал, и през цялото време се бяха държали като младоженци. Онази нощ Кал си беше затиснал главата с една възглавница и бе заявил, че ще купят ново легло за стаята за гости. Легло, което да не скърца!
Джейн нямаше търпение да види Джим и Лин и дори не изчака шофьорът да й отвори вратата.
— Джейн, стой! Вали и…
Тя вече се клатушкаше към верандата. Въпреки че накуцваше с превързания си крак, Кал я улови за лакътя, преди да беше достигнала стъпалата и я подкрепи. Вратата се отвори рязко и Лин изхвърча навън.
— Кал, полудя ли! Как можа да я оставиш да направи такова нещо!
Джейн избухна в сълзи.
— Исках бебето ми да се роди тук!
Лин и Кал се спогледаха над главата й.
— Колкото са по-умни — промърмори той, — толкова по-силно ги удрят хормоните.
Джим се появи зад Лин и прегърна снаха си, издърпвайки я вътре. Връхлетя я нов спазъм. Тя простена и се облегна тежко върху него.
Той я улови за раменете и я отдръпна лекичко от себе си, за да я погледне.
— Контракции ли имаш?
— Малко болки в кръста. Няколко контракции на Бракстън Хикс.
Ани се обади от люлеещия се стол до телевизора. Джейн се приближи с тежка стъпка. Възнамеряваше да я прегърне, но установи, че не е в състояние да се наведе толкова. Вместо това Ани стисна ръката й.
— Крайно време беше да дойдеш да ме видиш.
— Колко често имаш болки в кръста? — попита Джим зад нея.
— Мисля, че през около две минути. — Тя изохка и сложи ръка на кръста си. — Мамка му!
Кал прекоси стаята с куцукане.
— Да не искаш да ми кажеш, че раждането е започнало?
— Не бих се учудил. — Баща му я поведе към дивана и я сложи да седне, след което сложи ръка на корема й и си погледна часовника.
Кал го зяпна с широко отворени очи.
— Окръжната болница е на поне десет километра оттук! Десет километра по тези пътища ще ни отнемат поне двайсет минути! Защо не каза нищо, миличка? Защо не ми каза, че имаш контракции?
— Защото щеше да ме откараш право в болницата, а те щяха да ме изпратят обратно вкъщи. Бездруго по-голямата част от болката е заради самолетната седалка. Аууу!
Джим си погледна часовника. Лицето на сина му придоби обезумяло изражение.
— Татко, трябва да я махнем от планината, преди дъждът да е отнесъл пътя!
— Само ръми, Кал — изтъкна майка му. — А пътят не е бил наводняван от десет години насам. Освен това първите бебета винаги се бавят.
Без да й обърне никакво внимание, той се втурна към вратата.
— Лимузината си е тръгнала! Ще я сложим в шевролета. Ти ще караш, татко, а аз ще съм на задната седалка заедно с нея.
— Не! Искам да родя бебето си тук! — нададе вой Джейн.
Кал я погледна ужасено.
— Тук!
Тя подсмръкна и кимна.
— Я чакай малко! — Гласът му стана опасно тих и мъничък пристъп на удоволствие за миг надви болката й. — Когато ми повтаряше, че искаш да родиш детето ни тук, мислех, че имаш предвид това място като цяло и по-точно — окръжната болница!
— Не! Имах предвид тук! Къщата на Ани. — Всъщност, до този миг нямаше нищо такова наум, ала сега разбра, че никога не би могла да открие по-подходящо място, където да роди.