Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Вярно е — кимна тя, като го хвана за ръка, докато отиваха към следващия магазин. — Ще бъда честна и ще споделя с теб единствената причина, поради която не спирам и не ахкам. Просто не мога да си позволя да си купя нищо. А и явно съм загубила навиците си. Но това не означава, че не бих се зарадвала с нещо, ако можех, или пък че не съм забелязала някои особено красиви бижута. А и не само бижута. Видях великолепни ботуши от крокодилска кожа, както и златни обици халки, украсени с турмалин. Също и…
— О, значи все пак зяпаше!
— Съвсем предпазливо.
— Илюзиите ми са разбити.
— По-добре да знаеш истината отсега — стисна го тя за ръката. — Както и да е, в момента предпочитам да получа комплект „Ситрам“ вместо злато.
— „Ситрам“?
— Готварски прибори.
— Имаш си тенджери.
— Да, точно така. Но нямам хубава тенджера от неръждаема стомана с медна основа. Ако успея да продам готварската книга, комплектът „Ситрам“ ще е първото, с което ще се наградя. Ти купи ли си нещо хубаво, когато продаде първата си книга?
— Нов лаптоп.
— Видя ли? Инструментите са си инструменти. Това място изглежда подходящо. Висока класа — продължи Рийс, като огледа витрините. — Луксозно. Ако Дийна е казала истината за осемнадесеткаратовото злато и диамантите, това може да е магазинът.
Влязоха вътре и Броуди веднага забеляза, че магазинът се различаваше от останалите, които бяха посетили досега. Жена с великолепна червена коса и скъпо кожено яке седеше до елегантна маса, разглеждаше разни лъскавини, поставени върху черно кадифе, и отпиваше от миниатюрна чашка. Мъжът срещу нея говореше тихо и с нещо като благоговение в гласа.
Друга жена, издокарана в стилен червен тоалет, излезе иззад щанда с широка усмивка.
— Добър ден и добре дошли в „Делвекио“. Искате ли да ви покажа нещо?
— Всъщност търсим нещо определено — започна Рийс. — Колие. Седефен полумесец на златна верижка, украсена с диаманти.
— Имахме подобен накит преди няколко месеца. Великолепно бижу. В момента нямаме точно такова, но е възможно да го поръчаме за вас.
— Продадохте ли го?
— Мисля, че не аз сключих сделката, но все пак бе продадено.
— Имате ли документ за покупката?
Широката усмивка почти се изпари.
— Вероятно е по-добре да поговорите лично с господин Делвекио. В момента е с клиент — махна тя с ръка към жената в коженото яке. — Ако искате да почакате и да поговорите с него за дизайна, моля, седнете. Искате ли кафе, чай, сок?
Преди да успеят да отговорят, червенокосата се надигна от стола. Засмя се леко, наведе се и целуна Делвекио — изискан тип с посивяла коса и очила — по двете бузи.
— Перфектни както винаги, Марко — каза тя. — Знаеш, че не мога да устоя.
— Веднага щом ги видях, си помислих за теб. Искаш ли да ги изпратя у вас?
— В никакъв случай. Ще ги взема със себе си.
— Мелани ще ги опакова. И ги носи с удоволствие.
— О, със сигурност ще го направя.
Продавачката в червено забърза към клиентката. Делвекио се обърна към Рийс и Броуди.
— Седефен полумесец на златна верижка с диамантена украса?
— Да — отговори Рийс, впечатлена от факта, че бе чул подробното описание, докато обслужваше червенокосата дама. — Точно така.
— Добро описание.
— Жена на име Дийна Блек имаше такова колие. Но тя изчезна. Знаем, че е било подарък, затова бихме искали да открием човека, който й го е купил. Той може да разполага с нужната ни информация.
— Разбирам — кимна Делвекио. — Полицаи ли сте?
— Не. Просто се интересуваме от случая. Искаме само да знаем кой е купил колието.
— Миналата година имахме колекция бижута във формата на луна, звезди, слънца, планети. Наричаше се „Галактика от скъпоценни камъни“. Продадоха се много бързо. Страхувам се, че не мога да ви дам информация за клиента, освен ако не разполагате със съдебно нареждане. Но дори и да имахте нареждането, щеше да ни се наложи да се потрудим сериозно, тъй като повечето бижута бяха продадени през миналата инвентарна година. Някои бяха платени в брой, а в такъв случай нямаме информация за клиента.
— Добре, можете ли поне да ни кажете кога е било продадено и за колко?
Делвекио повдигна вежди при въпроса на Броуди.
— Не мога да съм сигурен кога точно.
— Можете ли да изкажете предположение? Няма нужда от съдебно нареждане за допускане.
— Така е. Колекцията ни се продаваше от октомври миналата година до януари. Колието, което описахте, вероятно е струвало около три хиляди.
— Човекът, купил колието, знае какво е станало с жената — настоя Рийс.