![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Готови ли сте? - попита тя.
- Давай - отвърна Айрънуд.
Марано вдигна капачето на взривяващото ключе и го натисна. Скалната стена сякаш подскочи от острия трясък на взрива. След секунди отгоре им се изсипа дъжд от ситни камъчета и прах.
- Няма начин да не са чули - предупреди Лайл. - Да вървим!
Джес стигна първа до мястото. В пълната с прах дупка още се сипеха камъчета.
- Да! Отворили сме проход към нещо!
И се спусна вътре пак първа, защото само тя разбираше езика на скалните пластове. Увила въже около кръста и рамото си, тя се вмъкна в отвора, докато другите я държаха. Върхът на обувката ѝ докосна дъното, попадайки в тясна цепнатина и тя ритна веднъж, после отново...
Земята под нея поддаде и тя пропадна, ахвайки, когато въжето изведнъж се опъна...
Джес се извъртя и се освободи от въжето, погледна надолу...
Черни камъни от експлозията... натрупани върху гладки квадратни плочи... под.
- Това е!
И тя се спусна в историята.
53
Натаниъл Мерит беше убиец и докато падаше от небето, видя следващите си жертви, подредени като пионки на шахматна дъска, в очакване да бъдат елиминирани.
Преброи седемнайсет противници, особено един, чийто ръст и силует не можеше да не познае. Айрънуд. Неочаквано, но не и нежелано.
С Мерит идваха двайсет наемници, на които се възлагаше да открият и документират подземната структура, преди на другия ден да започнат бомбардировките. След по-малко от шест часа щеше да съмне.
Доскоро хората му бяха бойци от Групо де операционес еспециалес на аржентинските военновъздушни сили. Ако мисията им успееше, щяха да бъдат възстановени на предишните си длъжности и операцията щеше официално да бъде призната, но дотогава щяха да се сражават в бели полярни камуфлажни униформи без отличителни знаци. Ето защо евентуалният неуспех не смущаваше генералите, които изпълняваха искането на фондацията „Макклеъри", вместо заповедите на своето правителство.
На височина триста метра Мерит дръпна шнура за отваряне на парашута и се приземи при останалите от групата си точно на мястото, на осемстотин метра от другите парашутисти. Неговите хора разполагаха с предостатъчно време да заемат отбранителни позиции и да заредят първите експлозиви, за да пробият отвор към структурата преди спускането на нощта.
Радваше се, че Айрънуд е в противниковите сили. Знаеше, че все някога ще се наложи да убие онази Макклейри, тъй като беше очистил леля ѝ и тя щеше да го преследва. Но бившия си работодател щеше да ликвидира още там. За предпочитане отблизо, с нож, а не с куршум от разстояние. Искаше онзи да види кой му отнема живота. Лице в лице. Така имаше смисъл... а иначе какво бяха животът и смъртта?
След двайсет минути на мястото пристигнаха първите противници и започнаха атака. Убиха един от наемниците, заел снайперистка позиция, но Мерит видя, че двама негови снайперисти повалят един с куршум в главата и раняват тежко двама.
Като издаваше нареждания по миниатюрната радиостанция под каската и скиорската маска, Мерит инструктира хората си да не отстъпват. Искаше да види как ще реагира другата страна. Самият той стоеше на разстояние и не се включваше в действията. Не за да избегне битката, а защото пострадалият му глезен щеше да изложи на риск и него, и всички наоколо. Преди скока беше свалил бинтовете и си бе инжектирал новокаин. Сутринта щеше да има достатъчно време да получи още травми.
Изтекоха пет минути и след като противникът не направи нищо, той даде сигнал за взривяване на първите експлозиви.
Другата страна използва издигналия се над склона черен облак, за да атакува снайперистите му, което струва на Мерит още двама души. Полярният им камуфлаж обаче ги издаваше на тъмния фон на скалите. Бяха повалени още двама от противниците.
Той нареди на групата си да се приготви за ново настъпление и да детонира втората серия взривове.
Този път противникът използва черния облак, за да атакува от две страни. В същото време аржентинският сапьор, тениенте Алварес, му съобщи добра новина - на дъното на взривения кратер се появил отвор.
Битката се разгорещяваше и на Мерит не му харесваха рапортите, които получаваше по радиостанцията. Изпълзя от мястото си над кратера, за да види, че противникът напредва от по-висока позиция.
Биваше ги, американски войници, най-вероятно, и бяха най-малко две групи.
После получи лоша новина от Алварес: вражеските сили взимали превес.
Мерит бързо изпълзя зад няколко назъбени скали, за да погледне към защитената скална ниша, в която неговите наемници бяха разтоварили експлозивите си. Установи, че за първите два взрива са отишли около половината им заряди. Освен това видя, че Алварес и още четирима аржентинци стоят на колене с високо вдигнати ръце, докато шестима вражески командоси ги претърсват и обезоръжават.