![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Дейвид не устоя на изкушението да предложи трета възможност.
- А ако тая древна цивилизация е казала на своите последователи, на своите ученици да скрият всички доказателства за нейното съществуване? А ако доказателствата избирателно са извадени от историческите извори, за да бъде скрит фактът, че такава цивилизация изобщо е съществувала?
- Конспирация - обобщи Марано. - Харесва ми.
Лайл не се върза на тази теория.
- Конспирация, която е просъществувала хиляди години?! Възможно ли е нещо да остане в тайна толкова дълго?
- Планината Юка - отбеляза Дейвид.
- Замразеното хранилище за ядрени отпадъци ли? — заинтригувано попита Марано.
- Когато започнало строителството, властите смятали, че отпадъците, които ще заровят там, ще са радиоактивни поне десет хиляди години - поясни Дейвид. - Затова събрали група учени, историци, даже автори на научна фантастика, и им възложили да измислят как да покажат, че районът е опасен, та хората да не копаят там стотици векове. Защото очаквали междувременно да възникват и загиват цели цивилизации, да се сменят различни езици и култури. И поставили на експертите следния въпрос: как да съхраним и предадем послание през всички тия години? - Дейвид замълча за миг. - Някой сеща ли се какво е било едно от решенията?
- Да създадат религия - веднага отговори Марано.
- Фондацията „Макклеъри" - изсумтя Айрънуд. -Каква ирония. - После замислено прибави: - Повече ме интересува защо е важно скриването на свидетелствата за съществуване на древна цивилизация.
Дейвид разкопча предпазния си колан и се изправи.
- Докато вие тримата мислите над въпроса, аз ще отида да видя как е Джес.
- Още нещо, малкия. - Лайл бръкна в джоба на канадката си. - Само защото делото е закрито. Почти закрито. - Той извади снимка с големината на портфейл, която Дейвид позна веднага. Знаеше, че е копие, защото оригиналът лежеше във фалшивия му паспорт при останалия му багаж в Крайстчърч. - Когато цялата тая история започваше, аз се опитвах да разбера твоето участие. Това беше единствената лична вещ на работното ти място в лабораторията.
- Освен чашата с Улвърийн - обади се Марано.
- Да, само една снимка и чаша - съгласи се Лайл.
- Смятали сте, че те ще ви разкрият нещо важно за мен?! - Дейвид не вярваше на ушите си.
- Стандартен професионален метод - създаване на психологически профил.
- Чашата беше на човека, на чието място постъпих. Беше я оставил в кухненския бокс. Просто я наследих.
- Снимката обаче е твоя - не отстъпваше агентът. - От една семейна екскурзия. Направена е край Голямото мечо езеро в два двайсет и четири следобед на втори юли преди двайсет и една години.
Дейвид избели очи. Военновъздушните сили бяха положили огромни усилия да установят тези факти. За нищо.
- Януари деветдесет и четвърта. Калифорния. Нещо да ви говори?
- Земетресението в Нортридж. - Марано стрелна с поглед Лайл, който сви рамене.
- Едно от най-силните в Лос Анджелис навремето.
- Майка ми беше оставила целия ни багаж на съхранение там. Складът се намираше под един надлез. Надлезът се беше срутил. Стигнахме чак след два дни. Бяха отцепили целия район и булдозерите вече изриваха всичко. Нищо не остана. На връщане към автобусната спирка видях тая снимка да се въргаля на земята. Тя е единственото, което оцеля от вещите ни. Иначе няма никакво значение. Просто пълна случайност.
Девет часа след излитането им от Крайстчърч товарачът спусна рампата и Антарктида нахлу с вой в летящата пещера, мигновено поглъщайки всякаква топлина.
Внезапната промяна на температурата накара Дейвид да ахне. Вездесъщото ръмжене на вятъра и двигателите беше приглушено от ски маската, бойната му каска и качулката на бялата канадка.
- Всичко е нормално - извика в ухото му сержант Дод, командосът, към когото го бяха придали за скока. Стояха един до друг на безопасно разстояние от палетата, която готвеха за спускане. Други двама войници носеха тандемни парашути и щяха да скочат заедно с двама агенти от БСР. За всеобща изненада Айрънуд имаше богат опит като парашутист и успя да убеди в това командира на отряда капитан Ломас. Грамадният мъж щеше да скочи сам, както и Джес. На нея ѝ отне още по-малко време да докаже подготовката си на Ломас.
Включи се зелена светлина и товарачът изтегли един лост на стената. Палетата светкавично се плъзна по рампата и се скри от поглед. Тандемните парашутисти бавно тръгнаха напред, докато първите деветима тичаха към рампата и бяха отнесени в синята бездна.